Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Макар че хобитът страстно искаше да живее, гризеше го съмнението, че изпускат нещо необичайно важно, но какво можеше да направи?

Пленниците бяха избутани напред, Сандело бавно вдигна поглед срещу тях – и хобитът бе готов да се закълне, че погледът на безпощадния майстор на меча странно се затопли. Без да бърза, Гърбавия смъкна наметалото си, свали ризницата, развърза възлите на предпазителите на краката. Хвърли на тревата меча, кинжала, сетне още един кинжал, по-къс, който измъкна от ботуша.

- Готово – каза той – Можете да ме претърсите.

Торин мълчаливо излезе напред. Ръцете на джуджето размачкаха всеки шев по дрехите на Сандело.

- Ето какво ще ви кажа! – внезапно загърмя Торин. – Аз ще тръгна с него в последната редица от нашите. Моят доспех вашите стрели не могат да пробият! Така че само да помръднете, и аз ще разпоря на този – той посочи Сандело, – главата до самия корем! И още ще ни дадете коне! Сто! Хайде де!

- Дайте им, каквото искат! – извика Сандело към своите. – А вие, изпълнете своята част от споразумението! – Обърна се той към роханските стотници.

Еофар и Еоден подбутнаха пленниците. Те побързаха да се махнат, само Олвен се забави до Сандело, като обмени поглед с него. Гърбавия едва забележимо кимна на младежа и Фолко беше повече от сигурен, че в този миг Гърбавия се усмихваше с най-топлата и сърдечна усмивка, която някога се беше случвала да раздвижи устните му.

Роханците се готвеха за поход. След кратко време истерлингите докараха обещаните коне. Сандело, както и преди без оръжие и с вързани ръце – предвидливият Торин се беше постарал – също седна в седлото, повдигнат от джуджето. Торин пусна на лицето си забралото на шлема и тръгна плътно до коня ма Сандело. Оголен кинжал беше доближен до гърлото на гърбавия, но той седеше спокойно като сред свои.

- Този наистина ли е важна птица? – шепнешком се осведоми Еофар от хобита. – Че не се знае...

- Той е дясната ръка на Олмер... по-точно, и дясната и лявата заедно...

Отрядът вървя през цялата нощ, забравил за умората. На сутринта с ликуващи викове те видяха голям отряд и знамена с Бялото дърво.

Сан дело, гърбавият майстор на меча и пръв помощник на Олмер, сдържа думата си.