Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Редките гори по-зле укриваха от вражеските патрули, затова пък позволяваха на конете да прибавят крачка – в гъсталака за конника няма простор. Роханските коне преминаха в своя най-знаменит широк тръс, който можеха да поддържат цяло денонощие без почивка. Еофар искаше колкото се може по-далеч да се откъснат от орките.

Но много скоро се изясни, че в селото не напразно се издигаше дим. Далече отляво, на запад, се появиха голям брой ездачи, препускащи право към тях. Денят вече угасваше, залезният пламък пречеше да разгледат, кого този път праша врагът да провери остротата на мечовете им. Ясно беше само, че тези конници най-малко два пъти превъзхождат на брой роханците.

Препускането продължи през по-голямата част от нощта. Еофар и Еолен се надяваха, че тъмнината ще обърка преследвачите и те ще изтърват следата, но те намериха и допълнителни свежи коне, и, което беше най-важното, кучета, надушващи дирите на роханския отряд.

- Налага се да се бием – промърмори Торин.

- Или да се пробваме в морийските тайни входове – добави Малкото джудже.

- Какви са тези входове? – искрено се учуди Торин.

- Има такива... на около десет левги на север, ако не бъркам, ето зад онова разклонение ще има някаква долина, доста широка. Там тече и някаква рекичка от север... Ако по тази долина се тръгне към Мъгливите планини, там, аз си спомням, Дуалин ми разказваше, трябва да има секретен изход.

- Тогава за чий... се влачихме към портите и си бихме челата в тях?

- Слушай, не знам! Дуалин казваше, че там има някаква много хитра ключалка. Така че по-добре си пази силите, да не би да ни се наложи да разгадаваме тайната й под стрелите.

Към сутринта на хобита започна да му се струва, че пророчеството на Дребосъка до отвращение е близо до истината – заобикаляха ги от всички страни. Орките бяха изостанали далеч, затова пък се появиха яздещи вълци истерлингски броненосци. А след това дойде вест и от предния им патрул – насреща се движат ангмарски конни арбалетчици.

Отрядът се оказа в клопка. След като изслушаха безрадостните новини, стотниците заповядаха на воините да се съберат. Без да скрива нищо, Еофар обясни положението.

- Гответе се, братя – завърши той кратката си реч. – Не подобава на поданиците да изостават от краля. Днес е нашата последна битка. Да се закълнем, че оцелелите, ако има такива, няма да хвърлят оръжие и не ще се покорят до самата смърт. Няма къде да отстъпваме, така че ще тръгнем на пробив.

- Има накъде да отстъпваме – изведнъж се обади Дребосъка. – Ако разбира се стигнем дотам. На равнината, дори и да разкъсаме първия кръг, е сигурна смърт, а тук...

И той разказа за известните му джуджешки проходи.

- На конете! – завика Еофар, едва изслушал Дребосъка.

Още имаше шанс да се измъкнат, като стигнат до тайната клисура преди преследвачите. Роханските коне тръгнаха в галоп, ниските кончета на джуджетата и хобита започнаха да изостават и Еофар позабави своите.

- Дребосък, сигурен ли си, че ще отвориш ключалките? – като се приближи до приятеля си, извика хобита. – Нали ако не ги отвориш, ще ни избият в онази клисура всички до последния!