Вярата на прокудения

Генерал Мейферт смръщи чело.

— Защо?

— Защото — продължи Уорън — искаме да спрем Джаганг — основната му сила. Можем само да се надяваме да ги забавим, докато се придвижват на север, към долината Керн. Но ето тук трябва да се укрепим и да се на дяваме да можем да ги забавим до следващата зима. Успеят ли да преминат през нас, можем да считаме, че са завладели Ейдиндрил.

— Да преминат през нас ли?

— А да не би да си мислите, че ще можем да ги удържим? Не бих се изненадал, ако дотогава армията им е на раснала до три и половина—четири милиона души.

Генералът въздъхна мрачно.

— Тогава какво те кара да мислиш, че трябва да заемем позиции именно там — да застанем на пътя им?

— Няма да можем да ги спрем, но ако побързаме и ги изпреварим значително по пътя им на север, ще им попречим да стигнат до Ейдиндрил тази година. Някъде в този район те вече няма да имат много време — зимата ще ги притиска. С малко повече усилие ще можем да ги задържим до идването на зимата и да спечелим на Ейдиндрил още няколко месеца свобода.

Уорън погледна Калан в очите.

— Следващото лято, точно след една година, Ейдиндрил ще падне. Постарай се да подготвиш хората с каквото можеш, но не си прави илюзии — градът ще падне.

Кръвта се вледени във вените й. Гласното изричане на тези думи бе като нож в сърцето й. — Прииска й се да удари Уорън през устата.

Мисълта, че Императорският орден ще проникне в сърцето на Средната земя, бе ужасяваща. За нея бе немислимо да се примири с предсказанието на Уорън, че армията на Джаганг ще превземе родния й град. Представи си как Джаганг и кръвожадните му копои се изливат като буен поток върху Двореца на Изповедниците — при тази картина едва се задържа на крака.

Уорън се наведе пред генерала, за да погледне Зед.

— Магьосническата кула трябва да бъде защитена — знаеш го по—добре от мен. Ако вражеските магьосници се докопат до опасните магически неща, съхранявани там, това ще бъде краят на всяка надежда за спасение на човечеството. Струва ми се, че вече е дошъл моментът да мислим най—вече за това. Да съхраним Кулата е от жизненоважно значение.

Зед приглади назад рошавата си бяла коса.

— Ако се наложи, ще мога да опазя Кулата сам.

Уорън отвърна очи от мътния поглед на стария магьосник.

— Сигурно ще се наложи — тихо каза той. — Когато стигнем до там — той посочи с пръст по картата, — няма да можеш да разчиташ повече на армията, Зед, и ще трябва сам да се погрижиш за Кулата и съхраняваните вътре неща.

Калан усети как лицето й пламва.

— Говориш за всичко това така, сякаш вече е станало — сякаш е предрешено от съдбата и нищо не може да се направи. Няма как да спечелим, ако мислим за загубата.

Уорън се усмихна, изведнъж на лицето му се изписа присъщата му стеснителност.

— Съжалявам, Майко Изповедник. Не исках да оставаш с такова впечатление. Предлагам ти само анализ на фактите при дадената ситуация. Няма да можем да ги спрем — няма смисъл да се самозалъгваме. Силите им нарастват с всеки изминал ден. Не бива да забравяме и това, че ще има страни като Андерия и Галеа, които ще се уплашат от ордите им и ще предпочетат да минат на страната на Ордена, вместо да преживеят ужаса на онези, отказали да капитулират пред Джаганг.