Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Сега, когато лятото най—сетне дойде, Джаганг поднови кампанията си. Планираше войските му да посетят градовете, обиколени от неговите пратеници.
Вратата се отвори рязко. Не беше от вятъра — на прага стоеше Рикка. Морещицата изглеждаше така, сякаш не бе мигвала от дни.
Кара застана до нея, за да я подкрепи в случай на нужда, но не й предложи ръка директно. Морещиците не приемаха на драго сърце помощ от когото и да било — особено пред други хора.
Рикка се приближи до масата, застана срещу Калан и хвърли върху разтворените карти два Агиела.
Калан застина, затвори очи, после заби поглед в пламналите сини очи на Рикка.
— Какво стана?
— Не знам, Майко Изповедник. Открих главите им, набучени на колове. Там висяха и Агиелите им.
Калан се опита да потисне гнева си.
— Сега доволна ли си, Рикка?
— Галина и Солвиг умряха така, както би искала да умре всяка Морещица.
— Галина и Солвиг умряха за нищо, Рикка. След първите четири вече знаехме, че е безполезно. Когато са под контрола на пътешественика по сънищата, родените с дарбата не са подвластни на Морещиците.
— Можеше да е нещо друго. Ако успеем да обезвредим техните магьосници с помощта на Морещиците, ще можем да унищожим цялата им армия. Рискът си струва. Техните магьосници могат да повалят хиляди наши войници само с едно вдигане на ръка.
— Разбирам желанието ти, Рикка. Но това, че го искаш, не означава, че е възможно. Сега вече разполагаме с шест мъртви Морещици, за да се убедим, че всичко е било напразно. Няма да позволя да загубим живота на още, понеже не искаш да приемеш истината за нещата.
— Въпреки всичко мисля…
— Събрали сме се тук, за да решим нещо важно. Нямам повече време за спорове. — Калан положи стиснати те си в юмрук длани върху масата и се наклони към жена та. — Аз съм Майката Изповедник, съпругата на Господаря Рал. Ще изпълниш ли заповедта ми, или ще си вървиш? Разбираш ли за какво става въпрос?
Сините очи на Рикка се отместиха към Кара, която стоеше безмълвна и непроницаема като камък. Рикка погледна обратно към Калан, после въздъхна.
— Искам да остана с нашите части и да изпълня дълга си.
— Чудесно. А сега иди да си намериш нещо за ядене, докато все още имаш тази възможност. Трябваш ни силна и в добра форма.
За Морещица лекото кимване на Рикка бе като сърдечен поздрав. След като тя излезе, Калан разгони облака комари и привлече вниманието на присъстващите върху картата.
— И така — започна тя и бутна встрани двата Агиела.
— Някой да има предложения?
— Според мен трябва да стоим в периферията им — предложи Зед. — Очевидно не можем да си позволим да ги нападнем. Не ни остава нищо друго, освен да ги следваме.
— Съгласна съм — каза Вирна.
Генерал Мейферт поглади брадичката си и впери поглед в разгънатата пред тях карта.
— Това, от което трябва да се притесняваме, са размерите им.
— Да, разбира се, че би трябвало да се притесняваме от размерите на Ордена — рече Калан. — Те разполагат с достатъчно хора, че да си позволят да се разделят и пак да останат боеспособни и страшни. Точно затова говоря — какво ще правим, когато Орденът се раздели. Ако бях на мястото на Джаганг, именно така бих постъпила. Той е наясно колко ще ни обърка това и как ще застраши съществуването ни.
На вратата се почука припряно. Застаналият край прозореца Уорън, който не гледаше в картата заедно с другите, отвори.
В стаята влезе капитан Зимер. Поздрави отривисто с юмрук до сърцето. Задъхан от бързането, той внесе в помещението облак топъл въздух, смърдящ на кон. Без да обръща внимание на другите в стаята, Уорън се обърна към прозореца и отново потъна в мислите си.
— Императорът разделя частите си — обяви капитанът, сякаш давайки израз на сбъднатите им страхове.
Всички въздъхнаха мрачно.
— Някаква посока? — попита Калан.
Капитан Зимер кимна.
— Както изглежда, изпраща около една трета, може би малко повече, към долината Калисидрин и Галеа. Главната му част се насочва на североизток, вероятно с цел да се вдигне на север към долината Керн.
Всички знаеха с каква цел. Зед сви юмрук.
— Понякога няма нищо хубаво в това да се окажеш прав, но именно това имахме предвид с Калан. Това бе нашето предположение.
Генерал Мейферт продължаваше да поглажда брадичката си, загледан в картата.
— Ходът им е прекалено прозрачен, но при армия с техните размери очевидното не е слабост.