Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан потърка челото си с пръсти.
— Някаква информация за посоката?
Генерал Мейферт пристъпи от крак на крак, издавайки притеснението и тревогата си.
— Според съгледвачите ни по всичко личи, че се насочват на север. С по—подробна информация обаче не разполагаме.
— Значи не възнамеряват да ни нападнат?
— Винаги могат да сменят посоката или да изпратят армия срещу нас, но точно в момента сякаш не желаят да ни атакуват.
— Джаганг не вижда смисъл да го прави — обади се Уорън.
Стори й се малко блед. Каза си, че сигурно всички са изгубили цвета си малко или повече.
— Джаганг сигурно е наясно, че ще тръгнем след него. Не вижда смисъл да си губи времето с нас.
Калан нямаше какво да отвърне на смислените му доводи:
— Щом е тръгнал на север, сигурно знае, че няма да си седим тук и да му махаме за сбогом.
Императорът бе променил тактиката си — за пореден път. Калан никога не бе виждала пълководец като него. Повечето от военните имаха свои предпочитани методи. Стига само веднъж да спечелят битка по определен начин, можеха да загубят още десет със същата тактика, убедени, че щом веднъж се е получило, ще се получи пак. При някои бе въпрос на умствени възможности. С тях не бе трудно да се справи човек и да предвиди ходовете им — те обикновено действаха мащабно, хвърляха хората си в месомелачката и се надяваха да надвият врага с числено превъзходство. Имаше, разбира се, и умни пълководци, които променяха тактиката в хода на боя. Те обикновено имаха доста високо мнение за себе си и свършваха с острие в гърдите. Трети се втурваха в изучаване на бойни стратегии от книги по военно дело, гледаха на войната като на игра и си мислеха, че всяка от страните е длъжна да спазва определени правила.
Джаганг не бе като никой от тях. Той умееше да влиза под кожата на врага си. За него нямаше предпочитан метод. След като Калан го бе нападнала с бързи и точни удари в сърцето на войската му, той бе почерпил опит от нея и вместо да разчита на многобройната си армия, бе отвърнал със същия удар — пращайки малки отряди добре обучени войници в сърцето на Д’Харанския лагер. Някои пълководци можеха да бъдат подлъгани към грешки. Джаганг никога не грешеше два пъти по един и същи начин. Той обмисляше ситуацията и променяше плановете си, като не доставяше на Калан удоволствието от необмислената контраатака.
Д’Харанците някак си успяваха да се справят с врага.
Досега бяха унищожили нечуван брой войници на Ордена. Загубите им, колкото и да бяха болезнени, бяха направо нищо в сравнение с наложените на врага.
Все пак Калан си даваше сметка, че зимата се бе оказала най—силният им съюзник и че студът бе унищожил много повече врагове, отколкото обучените Д’Харански войници. Родените в южни земи воини на Ордена не бяха свикнали да живеят при такива условия, не бяха подготвени за зимата на Новия свят. Над половин милион души бяха измрели от бялата смърт. Още неколкостотин хиляди бяха сполетени от трески и други болести, предизвикани от суровите условия на живот на открито.
Само зимата бе струвала на Джаганг близо седемстотин и петдесет хиляди души. Това бе цифра, трудна за асимилиране.
Под командването на Калан в южните граници на Средната земя бяха събрани грубо триста хиляди души.
При нормални обстоятелства това би било сила, способна да се справи с всеки враг. Потокът от войници, изтичащ от Стария свят, бе попълнил местата на загиналите и ги бе увеличил неколкократно. Армията на Джаганг вече наброяваше над два и половина милиона души. И се увеличаваше с всеки изминал ден.
Императорът се бе задоволил да изчака отминаването на зимата. Воденето на война в такива условия бе така или иначе трудно, дори невъзможно. И той мъдро бе изчакал проясняването на времето. Пролетта бе дошла, а той все още изчакваше. Очевидно бе наясно, че воденето на бойни действия в пролетната кал е също толкова смъртоносно начинание. При топенето на снеговете и плувналите в кални потоци пътища лесно можеха да се унищожат всички каруци с провизии. Всичко потъваше във вода. А загубата на каруците означаваше бавна смърт от глад. В калта кавалерията бе почти безполезна. Загубите както на коне, така и на хора можеха да бъдат огромни. Разбира се, можеше да атакува с пехота, но без подкрепата на придружаващите ги части това би било необмислена кървава баня, която не можеше да доведе до реален резултат.
Джаганг бе изчакал и пролетната кал. През това време поддръжниците му бяха разпространили славата на „Джаганг Справедливия“. Когато получи първите сведения за „пратениците на мира“, обиколили градове и села в Средната земя, Калан направо побесня. В техните послания се говореше за това как целият свят трябва да се обедини в името на доброто на цялото човечество. Обещаваше се мир и просперитет на градовете, отворили вратите си за хората на императора.