Нож от блянове

Мат сдъвка последното късче месо от заешката кълка и хвърли кокала на земята. Плешивият Лопин притича, почеса се с ужас по брадата, вдигна го и го пусна в ямата, която двамата с Нерин бяха изкопали в покритата със суха шума земя, макар че горските животинки щяха да я изровят само половин час, след като те си тръгнеха. Мат се надигна и отърка ръце в бричовете си. Тюон, която дъвчеше кълка от яребица от другата страна на огъня, го изгледа много остро, с вдигнати вежди, а пръстите на другата й ръка заиграха към Селусия, която на свой ред беше нагънала половин яребица. Едрогърдата жена не й отвърна, само изсумтя. Високо. Мат изгледа Тюон в очите и нарочно доизбърса длани в панталоните си. Можеше да прескочи до потока, където Айез Седай си миеха ръцете, но всички дрехи бездруго щяха да се изцапат, докато стигнат Муранди. Пък и щом една жена непрекъснато те нарича „Играчко“, съвсем в реда на нещата си е да й покажеш, че не си ничия играчка. Тя поклати глава и пръстите й отново зашаваха. Този път Селусия се изсмя и Мат се изчерви. Можеше да си представи две-три неща, които е казала, и нито едно нямаше да му хареса да чуе.

Сетале, която седеше в края на неговия дънер, се направи, че разбира. Това, че се беше разбрал с някогашната Айез Седай, изобщо не бе променило отношението й.

— Каза, че мъжете сте прасета — промърмори тя, без да вдига очи от гергефа си. — По-точно, че само ти си прасе. — Тъмносивата й рокля за езда беше с високо деколте, но тя все още носеше сребърното си колие с брачния нож, провиснал от него. — И че си кален селски тъпак с кал в ушите и слама в косата. И че…

— Мисля, че разбирам накъде клониш — отвърна й той и стисна зъби. Тюон се изкикоти, макар че в следващия миг лицето й отново стана като на екзекутор, хладно и сурово.

Той извади от джоба на палтото си лулата и кесийката с табак, натъпка чашката с палец и вдигна капачето на кутията с драскала в краката си. Възхищаваше се как пламъчето лумваше и пръскаше в началото искри във всички посоки, щом драснеше с червено-бялата главичка на някоя клечка по грапавата повърхност на кутийката. Изчака пламъкът да се разгори надолу от главичката, след което го поднесе към лулата. Това, че пое вкуса и мириса на сяра в устата си, за сетен път го успокои. Пусна горящата клечка и я стъпка здраво с ботуша си. Шумата все още беше влажна от последния паднал тук дъжд, но той никога не рискуваше с огън в горите. В Две реки хората се стичаха от мили, щом в горите лумнеше пожар, и въпреки това понякога изгаряха стотици маршове лес.

— Не бива да се хабят драскалата — рече Алудра и вдигна очи от камъчетата на игралното платно, опнато върху близкия дънер. Том гладеше дългите си бели мустаци и гледаше умислено играта. Рядко губеше на камъчета, но Алудра вече беше спечелила две игри, откакто оставиха позорището зад гърба си. Две от дузина или повече, но Том внимаваше с всеки, който успееше да го победи дори веднъж. Тя заметна над раменете си плитчиците с мънистата. — За да направя още, трябва два дни да остана на едно място. Мъжете все успяват да намерят работа на жените, нали?