Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
В пет часа, точно преди да си тръгне от работа, Робърт влезе в една от телефонните кабини на края на коридора и се обади на Джени. Стори му се малко притеснена.
— Сама ли си? — попита я Робърт.
— Да. Сузи ще дойде след малко, но сега съм сама.
— Нещо случило ли се е? Чула ли си нещо?
— Не, защо?
— Струваш ми се малко особена. Днес говорих с полицията, с онези двамата. Казаха ми, че са разговаряли с теб.
— Да — каза Джени.
— Какво има, Джени? Не можеш ли да говориш?
— Нищо няма. Защо непрекъснато питаш?
Робърт прокара длан по намръщеното си чело.
— Казаха ми, че са те питали как сме се запознали. Чудех се какво си им отговорила.
— Казах им, че не е тяхна работа.
— Аха. Трябваше да се разберем предварително какво да им кажем — примерно, че сме се запознали в някое кафене или нещо…
— Мисля, че това не им влиза в работата — повтори Джени упорито.
— Изглежда, са се заловили здраво за това как сме се запознали. Грег е споделил подозренията си с Ники и казаното от нея пред полицията не ме представя в добра светлина. Аз… — Реши да премълчи подозренията си, че Грег се укрива с помощта на Ники и че сам смята да отиде в Ню Йорк, за да говори с нея.
— Аз вече съм го решила — каза най-сетне тя, изговаряйки думите бавно.
— Джени, струваш ми се много потисната. Ужасно съжалявам за тази бъркотия.
— Робърт, толкова те обичам! — въздъхна Джени и в слушалката се чу хлипане.
Каза го така, сякаш жестокостта на полицията я бе откъснала от него. Не това искаше да чуе.
— Как им каза, че сме се запознали? Каза ли им нещо изобщо?
— Казах им, че няма никакво значение.
— Мда. Джени, утре не можем да отидем във Филаделфия, защото от полицията ме предупредиха да не напускам града тази седмица.
— Добре — съгласи се тя примирено. — Робърт, още ли мислиш, че е жив?
— Убеден съм, че е жив.
15
Робърт замина за Ню Йорк в неделя вечерта. Смяташе да отложи пътуването си за понеделник вечерта, тъй като забраната включваше и неделята, но разговорът с хазяйката на Грег в неделя на обед го вбеси. Когато Джейн му звънна в три часа следобед, Робърт не й каза, че мисис Ван Влийт му се е обадила. Джени се пообиди, защото той не искаше да се видят в неделя. Обади му се, за да го покани на гости, предишния ден пак го беше поканила, когато се срещнаха в една закусвалня близо до гаража, където Робърт бе оставил колата си за гресиране. Срещата им беше мъчителна. През цялото време Джени го гледаше, сякаш бе на стотици километри от нея, сякаш го беше изгубила и може би от нейна гледна точка това наистина бе така. Разговорът им не потръгна и Робърт мечтаеше да си отиде вкъщи, където всяка минута можеха да му звъннат по телефона или на вратата и да му съобщят някаква новина — добра или лоша. Или пък да чуе неприятни гласове като този на мисис Ван Влийт. Вероятно му се беше обадила, за да му каже какво мисли за него, но това, което го учуди най-много, беше, че тя разговаря толкова продължително и самоуверено с човек, когото смяташе за убиец. Нали хората се страхуват от убийци? Ако наистина го смяташе за убиец, не я ли беше страх, че може да го разсърди и да стане следващата му жертва? Попита го дали все още работи в самолетостроителното предприятие „Лангли“ и когато Робърт каза „да“, тя възкликна: „Учудвам се, че още не са ви уволнили! Учудвам се, че можете да гледате хората в очите! Това е наистина… Такъв чудесен младеж като Грег… да си играете с момичето му… чудесно момиче като нея. Чувам, че дори не искате да се ожените за нея. И слава богу! Вие сте убиец или поне не сте много по-добър от един убиец!“ И Робърт през цялото време отговаряше: „Да… не“, с учтив глас, опитваше се да реагира на думите й с усмивка, но не успяваше, не успяваше да изрече повече от четири думи наведнъж, без тя да го прекъсне. Какъв беше смисълът? Но той знаеше, че когато живееш в малко градче, едно дребно, но кресливо малцинство, съставено от хора като мисис Ван Влийт, ще успее да те качи на въжето в буквален и преносен смисъл.
Робърт се движеше бързо по магистралата „Пуласки“ към тунела „Линкълн“. В края на краищата, спомни си той, последните два пъти, когато Тесърови му се обадиха, дружелюбният им тон му подействува много успокоително. Втория път Дик бе леко пийнал и му каза: „Разбрах, че си го оставил седнал на брега, но ако той е станал и е паднал вътре, никой не му е виновен, нали така?“
Робърт спря в една закусвалия на Девето Авеню и позвъни на стария им номер с Ники. В указателя от миналата година, който стоеше пред него, старият им телефон с Ники беше записан на моминското й име — Вероника Грейс. За негово учудване Ники вдигна телефона още след първото позвъняване.