Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Пъг протегна ръце, за да я грабне, но тя с танцова стъпка се отдръпна и му се изплъзна. Пъг се засмя, а тя се затича пак към океана.
Пъг почувства как дъхът му спира при вида на стройното й мускулесто тяло, покрито с проблясващи капчици. Бяха изкарали на острова почти година и това ги бе свързало дълбоко.
Тя беше много по-добър плувец от Пъг, но той беше по-бърз и я настигна тъкмо когато бе стъпила във водата — и и двамата се стовариха в идващата вълна.
— Ти, чудовище такова! — викна тя, когато той я натисна и я ухапа закачливо по рамото.
— Ти ме подразни първа — уточни той.
Легнаха по гръб в пенливия прибой и Миранда се взря в лицето му. През тази година бяха станали любовници и много близки приятели, но между тях все още имаше тайни. Пъг не знаеше почти нищо за миналото й, защото тя обикновено избягваше преките отговори. От своя страна, Пъг също пазеше някои свои лични тайни, така че отношенията им бяха равностойни.
— Защо ме гледаш така? — попита той.
— Как?
— Все едно се опитваш да ме разгадаеш.
— Не съм научила още този номер — каза тя.
— Малцина го могат — съгласи се Пъг, — макар че Гамина наистина го владее.
— Така ли? Чете направо в мозъка?
— Понякога и в моя — отвърна той и се подпря на лакът. — Това се превърна в проблем, когато стана на тринайсет… и не изчезна, докато не навърши двайсет.
Той поклати глава и си спомни детството на осиновената си дъщеря.
— Сега вече е баба — добави тихо. — А аз имам внук Арута и правнуци Джеймс и Дашел…
Замълча и се замисли. Слънцето огряваше телата им. Вълните ставаха все по-големи. Когато поредната вълна вече заплашваше да ги залее съвсем, Пъг помогна на Миранда да стане.
Тръгнаха бавно по плажа. Накрая Миранда каза:
— Надзърташ все по-често в Звезден пристан.
— Нещата започват да стават… — Пъг въздъхна — все по-сериозни.
Миранда мушна ръката си в неговата и като се допря до нежната й кожа, Пъг усети как гърдите му се свиват. Беше обичал съпругата си и бе мислил, че няма да обича друга, но тази жена, въпреки загадъчното си минало, докосваше в него такива струни, до които бе мислил, че никой вече няма да достигне. Макар и след година, прекарана заедно, тя още го възбуждаше и притесняваше като младо момче, макар че той вече караше осемдесетте.
— Къде си оставихме дрехите? — попита тя.
— Някъде там. — Пъг спря и се огледа.
Живееха на остров, в примитивна колиба, която Пъг беше направил от палмови листа и бамбук. Попълваше запасите им от храна, като пътуваше до Острова на чародея. Повечето време прекарваха в игри, любов и разговори на различни теми. Но Пъг винаги си даваше сметка, че това е само период на отдих, време, през което бяха забравили неприятностите, почиваха и се подготвяха да посрещнат отново ужасите на мрака.
Последва Миранда до мястото, където бяха скупчени дрехите им, и се загледа за момент със съжаление, докато тя навличаше роклята си. Той също облече черната си роба и каза:
— Пак ли мислиш за нещо?
— Както винаги — отвърна тя със закачлива усмивка.
— Не, имам предвид нещо конкретно. И изразът ти е особен, не съм те виждал такава преди. И не знам дали това ми харесва.
Дребни бръчки се образуваха по иначе гладкото й чело. Тя пристъпи и го прегърна.
— Трябва да те оставя за известно време.
— Къде ще ходиш?
— Трябва да видя Калис. Отдавна не сме се срещали. И да разбера какво трябва да се направи.
При споменаването на сина на Томас — приятеля му от детинство, магьосникът рече:
— Имаш предвид още нещо.
Зелените очи на Миранда се взряха в неговите и след миг тя кимна веднъж, бързо.
— Да. — Не каза нищо повече.
— Кога ще те видя пак? — попита Пъг.
Тя го целуна по бузата.
— Страхувам се, че не толкова скоро, колкото бихме искали. Но ще се върна.
— Е, това все някак трябваше да свърши — въздъхна Пъг.
— Не да свърши, а само да прекъсне. — Тя го прегърна. — Къде ще отидеш?
— Първо на моя остров да се посъветвам с Гатис; после ще се върна за малко в Звезден пристан. След това ще започна търсенето.
Миранда знаеше, че има предвид търсенето на Макрос Черния.
— Мислиш ли, че можеш да откриеш великия чародей? Колко време е минало? Петдесет години?
— От времето на голямото въстание — каза Пъг, погледна ясното синьо небе и добави: — Но той е някъде там. Има няколко места, които трябва да проверя, и за това мога да използвам Пътя на световете.
При споменаването на Пътя Миранда започна да се смее.
— Какво има? — попита Пъг.