Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— За бога, май царица Нур ал-Худа е пратила някакъв шейтан, който да ми прави тези неща! Божичко, щом тя прави такова зло на сестра си, какво ли ще прави с чужда като мене, ако ми се разгневи!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че после старицата Шауахи рекла:
— За милост милосърдна те моля аз, шейтан, всевластен и всесилен султан, на джинове и хора цар и господар, в името на надписа върху пръстена на Сулейман, сина на Дауд, отговори ми!
— Аз не съм шейтан, а съм Хасан, объркан и презрян! — отговорил Хасан, снел такето от главата си и се показал на старицата.
Тя го хванала за ръка и възкликнала:
— Да не си си изгубил ума, че пак си се появил тук. Царица Нур ал-Худа такива мъки и страдания причини на жена ти, при това тя й е родна сестра, та какво ли ще стори с тебе, ако й паднеш в ръцете! — и тя му разказала за всичко, което били претърпели жена му и тя самата, и завършила: — Сега царицата съжалява, че те е пуснала! Изпрати стражи да те доведат при нея и който го направи, ще му даде кантар злато и ще го дари със сана, който аз имах при нея! Закле се, че когато те върнат, тя ще те погуби заедно с жена ти и децата ти!
Разплакала се тя и му показала синините по себе си, разплакал се и Хасан и рекъл:
— Господарке, а как да се отърва от тази проклета царица? Каква хитрост да измисля, за да спася жена си и децата си?
— Горко ти, сам трябва да се спасяваш! — рекла тя.
— Не, ако ще и със сила, но ще спася семейството си! — настоял Хасан.
— Как така със сила! — възкликнала тя. — Върви и се скрий, синко, докато Аллах те пази!
Тогава Хасан й показал жезъла и такето. Старицата възкликнала:
— Хвала на онзи, който и кости съживява, дори и изгнили! За бога, синко, досега и ти, и жена ти можехте да се смятате между умрелите, но отсега, синко, ти ще се спасиш заедно с тях! Знам аз този жезъл, познавах стопанина му! Той бе моят шейх, той ме научи на вълшебства! Много десетилетия работи, докато създаде този жезъл и това таке! Но едва ги бе създал, когато го настигна смъртта! Чувала съм да казва на децата си: „Синове мои, тези две неща не са ваш късмет! Ще дойде човешко същество от чужди земи и с хитрост ще ги вземе от вас!“ А те го питаха: „Татко, как така ще дойде и ще ги вземе?“ А той им отговаряше: „Сам аз не зная!“ А ти как ги взе, синко? — той й разказал как е взел вещите от двете момчета, и тя рекла: — Синко, преди да отидеш при жена си и децата си, чуй какво ще ти кажа! Не мога да живея аз повече при тази разпътница, която се осмели да се откаже от обета, който даде пред мене! Отивам в пещерата на вълшебниците — ще се настаня там и ще живея при тях до смъртта си! Ти, синко, си сложи такето, вземи жезъла в ръка, влез при жена си и децата си, удари по земята с жезъла и призови: „Слуги на тези заклинания!“ Ще излязат при тебе слугите на жезъла начело с главатарите на тези племена и ти ще им наредиш каквото си пожелаеш!
Сбогувал се Хасан със старицата, нахлузил си такето, стиснал жезъла в ръка, влязъл в подземието, където била жена му, която плачела, без да вижда начин да се отърве. Децата й играели в подножието на стълбата, тя ги гледала и оплаквала и тях, и себе си. Хасан я чул да реди следните стихове:
Хасан снел такето от главата си, децата го зърнали и викнали:
— Татко!
Той пак покрил главата си. Майката се свестила от вика им, но не видяла мъжа си. Погледнала ги — те плачели и повтаряли: „Татко, татко!“ Обърнала се насам-натам, за да разбере защо призовават баща си, нещо стиснало гърлото й и тя викнала с болка в сърцето:
— Къде сте, деца? Къде е баща ви?
Спомнила си времето, когато живеели заедно. Бузите й изчезнали под потока от сълзи, а тя нямала свободна ръка да ги избърше. Запълзели мухи по кожата й, а тя не можела да си помогна с друго, освен да плаче и да реди стихове: