Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Настана суматоха. Шиповете пробиваха земята по няколко наведнъж, остри като бръснач. Един от фургоните се пръсна, щом кристалите разбиха лявата му страна, и храните се разпиляха по сухата трева. Конете подивяха, някои фургони се обърнаха. Кристалните шипове продължаваха да изникват по цялото поле. Викове отекнаха от близкото село в края на моста откъм Тар Валон.
- Портал! - изкрещя Файле, докато се бореше с конете. - Бързо!
Бериша отскочи, щом няколко шипа щръкнаха до краката й. Погледна ги с пребледняло лице и едва сега Файле забеляза, че нещо в тъмните кристали се движи. Приличаше на дим.
Кристален шип прониза стъпалото на Айез Седай. Бериша извика и падна на колене тъкмо когато резка светлина разцепи въздуха. Слава на Светлината, жената успя да задържи сплита и - бавно като леден поток - светлата резка се завъртя и разтвори във въздуха дупка, голяма колкото фургон.
- През портала! - извика Файле, но гласът й се изгуби във врявата. Кристали изригнаха от земята много близо отляво и хвърлиха пръст в лицето й. Конете затупаха с копита, след това препуснаха в галоп към портала. Точно преди да преминат обаче тя дръпна рязко юздите и извика:
- През портала!
Червените ръце подеха вика й и подкараха фургоните към портала.
Харнан изтрополи покрай нея, понесъл Олвер. След него премина Сандип с вкопчилата се в него Сетале Анан отзад на коня. Кристалите започнаха да изникват още по-често. Един щръкна почти до Файле и тя с ужас осъзна, че смътните движения в тях имат форма. Фигури на мъже и жени с отворени в безмълвен писък усти, сякаш затворени вътре.
Скоро цялото поле наоколо щеше да е само кристали. Няколко забавили се мъже от Бандата помагаха на ранени да се качат на конете, но двама паднаха, щом по кристалите започнаха с рязък пукот да изникват израстъци. Време беше да тръгва. Аравайн мина покрай нея и дръпна поводите от ръцете й, за да ги издърпа.
- Бериша! - каза Файле. Айез Седай беше паднала на колене до отвора и по пребледнялото й лице се стичаше пот. Файле скочи от капрата и я сграбчи за рамото, докато Аравайн изтегляше фургона през портала.
- Хайде! - викна Файле на Бериша. - Ще те нося.
Айез Седай се олюля, падна на една страна и се хвана за корема. Файле стъписана видя, че между пръстите й тече кръв. Бериша зяпна нагоре и устата й се раздвижи, но не излезе нито дума.
- Милейди! - извика препускащият към нея Мандевин. - Все едно къде води това! Трябва да минем!
- Какво…
Млъкна, щом Мандевин я сграбчи за китката, дръпна я - кристалите около тях изригваха - и препусна през отвора, без да я пусне.
След миг порталът зад тях се затръшна.
Файле изпъшка и си пое дъх. Мандевин пусна ръката й и тя зяпна стъписана назад, към вече угасналия портал.
Думите му най-сетне стигнаха до ума й. „Все едно къде води това…” Беше видял нещо, което тя, в паниката си да спаси всички, бе пропуснала.
Порталът не ги беше отвел до Полето на Мерилор.
- Къде… - прошепна Файле.
Всички стояха смълчани и зяпнали ужасяващата гледка. Убийствен зной, растения, покрити с тъмни петна, ужасна воня.
Бяха в Погибелта.
Авиенда сдъвка дажбата си - хрупкави овесени ядки с мед. Имаха добър вкус. Близо до Ранд хранителните припаси спираха да се развалят.
Посегна за манерката си с вода, но се поколеба. Много вода пиеше напоследък. Рядко се спираше да помисли за цената й. Нима бе забравила вече уроците, които бе научила при връщането си в Триделната земя, за да посети Руйдийн?
„Светлина - помисли и вдигна манерката към устните си. - Кой го интересува? Това е Последната битка!”
Седеше на пода на айилска шатра в долината на Такан’дар. Мелайне до нея дъвчеше своята дажба. Срокът й с двете близначета наближаваше и й беше забранено да се занимава с опасни дейности. Отишла бе да работи доброволно в лечебницата на Берелайн в Майен, но редовно проверяваше как върви битката. Много гай-шайн бяха преминали през портали, за да помагат както могат, макар че можеха само да носят вода или пръст за насипите, които Итуралд бе заповядал да вдигнат, за да осигурят някакво прикритие на защитниците.
Няколко Деви наблизо се хранеха и си бъбреха на езика на пръстите. Авиенда можеше да го разчете, но се въздържа. Щеше само да я накара да съжали, че не може да се присъедини към тях. Беше станала Мъдра и се беше отрекла от предишния си живот. Това не значеше, че се е очистила от всякаква завист обаче. Избърса дървената си купа, прибра я в походната торба, стана и се измъкна от шатрата.