Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Тя гузно се развълнува. Балат се смути от двойствения смисъл на забележката и около него се насъбраха духчета на срама. Инатливият Балат. Така му се щеше да ги води. Доколкото ѝ беше известно, той се бе отказал от привичката да убива кремлинги за удоволствие. Любовта го правеше по-силен, променяше го.
Шумът на колела по камъните извести пристигането на карета в дома. Не се чу трополене на копита — татко притежаваше коне, ала малцина в околността също имаха. Техните коли се теглеха от чули или от парши.
Балат се надигна да види кой е дошъл и Сакиса го последва, като тръбеше от вълнение. Шалан си прибра скицника. Наскоро татко ѝ забрани да рисува паршите и тъмнооките от имението — намираше го неподобаващо. Затова на нея ѝ беше трудно да се упражнява да рисува човешки фигури.
— Шалан?
Тя се сепна, когато забеляза, че Виким не е тръгнал подир Балат.
— Да.
— Не бях прав — рече Виким и ѝ подаде нещо. Кесийка. — За нещата, които правиш. Разбирам ги. И… и въпреки това действат. Благодаря ти.
Тя понечи да отвори кесийката.
— Недей.
— Какво е това?
— Черна жлъчка — отговори Виким. — Растение. Листата на растение. Ако ги изядеш, ще се парализираш. И ще престанеш да дишаш.
Шалан разтревожено пристегна кесийката. Не искаше и да знае откъде Виким познава подобно смъртоносно растение.
— Носех тези листа почти една година — тихо продължи Виким. — Смята се, че колкото повече ги държиш, толкова по-силни стават. Не мисля, че са ми нужни повече. Можеш да ги изгориш или каквото и да е. Просто си рекох, че трябва да са у тебе.
Шалан се усмихна, макар да бе разстроена. Виким е носил тази отрова? И е вярвал, че трябва да ѝ я даде?
Той отърча след Балат и Шалан натъпка кесийката в чантата си. По-късно щеше да намери как да унищожи листата. Взе молива и пак почна да рисува.
Не след дълго вниманието ѝ се отклони от крясъци в къщата. Вдигна поглед. Дори не знаеше колко време е минало. Стана, притисна чантата до гърдите си и прекоси двора. Пред нея ластарите потрепваха и се прибираха. Тя ускори ход и усети как настъпва някои от тях, как те се сгърчват под нозете ѝ и се мъчат да се скрият. Култивираните ластари нямаха здрави инстинкти.
Когато стигна до къщата, отвътре се разнесоха нови викове.
— Татко! — Гласът на Аша Юшу. — Татко, моля те!
Шалан отвори дъсчената врата. Копринената ѝ рокля прошумоля по пода, когато влезе вътре и свари изправени пред татко трима мъже в старовремско облекло — прилични на пола таками до коленете, ярки свободни ризи и небрежни горни дрехи, дълги до земята.
Юшу бе коленичил на пода, а ръцете му бяха вързани на гърба. С годините беше напълнял заради пристъпите си на разгулен живот.
— Ба. Няма да търпя такова изнудване — рече татко.
— Неговите дългове са и твои дългове, Сиятелни господарю — отвърна един от мъжете със спокоен и мек глас. Беше тъмноок, ако и да не звучеше като такъв. — Той ни обеща да платиш дълговете му.
— Излъгал ви е — съобщи татко. Пазачите Екел и Джикс стояха от двете му страни с ръце върху оръжията си.
— Татко — през сълзи прошепна Юшу. — Ще ме отведат…
— От тебе се очакваше да си на обиколка из по-отдалечените ни имоти! — изрева татко. — Да проверяваш земите ни, а не да гуляеш с разни крадци и да проиграваш богатствата и доброто ни име!
Юшу оброни глава и се отпусна в оковите си.
— Ваш е — завърши татко, врътна се и изхвърча от салона.
Шалан зяпна. Един от мъжете с въздишка посочи Юшу. Другите двама го грабнаха. Не бяха доволни да си идат, без да са получили пари. Юшу трепереше, докато го влачеха пред погледите на Балат и Виким. Навън заплака за милост и взе да моли да му дадат пак да говори с татко.
— Балат — рече Шалан, отиде при брат си и го улови заръката. — Направи нещо!
— Всички знаехме докъде ще го доведе комарът — отговори Балат. — Казвахме му, Шалан. Той не слушаше.
— Но е наш брат!
— Какво очакваш да направя? Откъде да взема достатъчно сфери, та да платя дълговете му?
Воплите на Юшу затихнаха, когато мъжете излязоха от къщата.
Шалан хукна след баща си и подмина Джикс, който се почесваше по главата. Татко беше влязъл в кабинета си две стаи по-нататък. Шалан се поспря на вратата и видя как баща ѝ се стовари в стола край камината. Пристъпи вътре, мина край писалището, където татковите арденти — и понякога съпругата му — водеха сметките и му четяха доклади.