Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Видението се дръпна от ума на госпожица Темпъл, сякаш някой свали превръзка от очите й, и тя се озова обратно в балната зала, където всички, които виждаше, примигваха объркано, с изключение на граф Д’Орканч, който се усмихваше с върховно самодоволство. Той отново каза нещо на Каролин — някаква вулгарна шега за сестринството и възможностите да надене монашеското расо, — но госпожица Темпъл не обърна внимание на разговора им, защото мислите й бяха привлечени от това, което бе видяла току-що…
Госпожица Пул и Каролин Стърн бяха носили тези бели роби, а мъжът с тях на канапето — беше го виждала, беше взела от него същото това наметало! — беше самият полковник Трапинг. Опитваше се да разбере смисъла, сякаш бързаше да отвори някаква врата, но не можеше да улучи ключалката с ключа. Това беше същата онази нощ в Харшморт. И точно преди убийството на полковника, защото жените се бяха преоблекли в белите роби, но още не се бяха подложили на Процеса. Това означаваше, че трябва да е било, докато тя се бе промъквала в коридора с огледалата и покрай странния мъж с кутиите — само няколко минути преди самата тя да влезе в стаята на Трапинг. Вече бе разбрала, че Роже и графинята са членовете на Кликата, които са били най-близо до полковника, когато бе умрял… но възможно ли бе всъщност да го бяха убили тези жени? По нареждане на графа? Ако полковникът е бил в тайно съглашение с лорд Вандаариф… но защо, запита се тя внезапно, госпожица Пул бе избрала да сподели точно този спомен? Спомен, който така очевидно повдигаше въпроса за убития полковник и Каролин Стърн? В театъра между двете бе имало съперничество — нима го правеше само за да се подиграе с привързаността на Каролин към един мъртъв мъж, и то мъртъв предател на Кликата? Пред всички?
Тя се стресна — къде й беше умът? Трябваше да внимава — от нечий дрезгав вик и после потъна напълно без предупреждение в друго видение: високо дървено стълбище, осветено от оранжева светлина под притъмнялото небе, внезапно изскочили мъже, бягаща фигура в черно — министър Крабе! — а после тълпата се скупчи и вдигна на ръце някакъв мятащ се човек в стоманеносиньо палто, проблясъкът на изопнатото му лице и ледено бялата коса показаха, че това е доктор Свенсон само миг преди тълпата безцеремонно да го преметне през парапета.
Точно когато осъзна, че това трябва да е картина от кариерата, госпожица Темпъл вдигна поглед към балната зала и видя в тълпата суматоха, вълнение към центъра, където изблъскаха измъчения доктор Свенсон, задъхан и пребит, на същото място, на което преди малко беше Чан. Свенсон вдигна поглед, дивите му очи търсеха път за бягство, но попаднаха на лицето й и той замръзна. Полковник Аспиш излезе напред, изтръгна някаква кожена чанта от ръцете на доктора, а после безмилостно замахна с палката си. Всичко стана за секунди. Също като Чан, извлякоха доктор Свенсон от залата покрай госпожица Темпъл.
Понеже не можеше да го гледа, без да се издаде, госпожица Темпъл прикова очи в стъклените жени. Колкото и да бяха смущаващи — госпожица Пул, ако тази несъзнателна жива статуя все още можеше да се нарича така, облиза устните си с хлъзгавия синкав връх на небесносиния си език, при което госпожица Темпъл потрепери от ужас, — това все пак отлагаше момента, когато трябваше да се изправи пред пронизващите виолетови очи на графинята.
Но след това Каролин я хвана за ръка и я обърна към издигнатия подиум, където стояха членовете на Кликата: графинята, Сонк, Крабе, а до тях принцът и Лидия Вандаариф, все още с маската и белите роби, а зад тях, като подслушващо дете, се спотайваше пратеникът хер Флаус. Противно на здравия разум очите на госпожица Темпъл се стрелнаха право към графинята, която срещна погледа й с безмилостна студенина. Но за нейно най-голямо облекчение напред излезе и заговори Харалд Крабе, а не графинята: