Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не, не, не казвайте това — настоя мистър Мийгълс, — защото това не е дружелюбен отговор. Аз се чувствувам малко засегнат, когато ми се правят намеци за предвидени последици и че сега е твърде късно и така нататък.
— Наистина ли, папа Мийгълс? — запита мисис Гауън. — Не съм изненадана.
— Е, мадам — заключи мистър Мийгълс, — аз пък се надявах, че поне ще се изненадате, защото да ме засегнете умишлено по този деликатен въпрос, наистина не е благородно.
— Но аз не нося отговорност за съвестта ви — каза мисис Гауън.
Бедният мистър Мийгълс просто зяпна от почуда.
— Ако за нещастие съм принудена да сърбам с вас попарата, която вие надробихте — продължи мисис Гауън, — не обвинявайте мене, че не ви е по вкуса, папа Мийгълс, моля ви!
— Но, господи, мадам — избухна мистър Мийгълс, — това е все едно да кажете…
— Хайде, папа Мийгълс, папа Мийгълс — каза мисис Гауън, която ставаше извънредно предпазлива и любезна, щом той се разгорещеше, — за да се избягнат недоразумения, може би ще е по-добре да говоря от мое име, отколкото да ви безпокоя да говорите вместо мене. „Това е все едно да кажете“, започнахте вие. Ако позволите, аз ще довърша изречението. Това е все едно да кажа — не че искам да наблягам на това или дори да напомням за това, защото сега е безполезно, и единственото ми желание е да се направи каквото може при тези обстоятелства, — че от самото начало до края винаги съм била против този ваш брак и много късно се съгласих да дам най-неохотно благословията си.
— Майко! — извика мистър Мийгълс. — Чуваш ли! Артър! Ти чуваш ли!
— Стаята има подходящи размери — каза мисис Гауън, като се огледа наоколо, веейки си с ветрилото — и е прекрасно приспособена във всяко отношение за разговори, та смятам, че мога да бъда чута във всеки ъгъл!
Настъпи няколкоминутно мълчание, през което мистър Мийгълс се задържа достатъчно здраво на стола си, за да не скокне от него още с първата си дума. Най-после рече:
— Мадам, нямам никакво желание да възкресявам миналото, но трябва да ви напомня какво беше мнението ми и какъв курс следвах през цялото време по отношение на този злочест въпрос.
— О, уважаеми господине! — каза мисис Гауън усмихната и клатейки глава с осъдително прозрение. — Аз добре ги разбирах, уверявам ви.
— Никога до този момент не знаех какво значи нещастие, мадам — каза мистър Мийгълс, — никога не бях изпитвал тревога до този момент. Това беше такова печално време за мене, че…
Че мистър Мийгълс наистина не можа да каже повече и само си избърса лицето с кърпичката.
— Разбирах цялата работа — каза мисис Гауън, като гледаше спокойно над ветрилото си. — Тъй като вие апелирахте към мистър Кленъм, и аз мога да апелирам към него. Той знае дали разбирах или не.
— Нямам никакво желание да взема участие в този спор — каза Кленъм, от когото и двете страни очакваха помощ, — още повече, защото искам да си запазя добро разбирателство и най-ясни отношения с мистър Хенри Гауън. Наистина имам най-силни основания да искам това. В един разговор с мене преди сватбата мисис Гауън приписа на приятеля ми тук някакви намерения да насърчи този брак и аз се постарах да я извадя от заблуждението й. Изтъкнах й, че зная (както тогава, така и сега), че той се противопоставя с всички сили на този брак и с думи, и с дела.
— Виждате ли? — запита мисис Гауън с обърнати към мистър Мийгълс длани, като че ли е самото правосъдие, което му сочи, че трябва да признае, защото не му остава вече никакво оправдание. — Ето, виждате ли? Много добре! Сега, папа и мама Мийгълс — тук тя стана, — позволете ми и двамата да сложа край на този ужасен спор. Няма да кажа повече дума по въпроса. Ще кажа само, че това е още едно доказателство за онова, което знаем от опит, а именно — такива работи никога не излизат според очакванията или както би казало моето бедно момче, не се рентират, с една дума — така не става.
Мистър Мийгълс запита какви работи.
— Напразно е да се мъчат да се разберат хора с толкова различен произход — каза мисис Гауън. — Хора, които са събрани заедно поради случаен брак и които не могат да видят в еднаква светлина неблагоприятното обстоятелство, което ги е тласнало един към друг. Не, така не става!
Мистър Мийгълс понечи да проговори.
— Позволете ми да кажа, мадам…
— Не, недейте — отвърна мисис Гауън. — Защо да казвате? Това е неоспорим факт. Така не става. Затова извинете, аз ще си следвам моя път, а вас оставям да следвате вашия. Винаги ще съм щастлива да приемам красивата съпруга на моето бедно момче и винаги ще държа да бъда в най-мили отношения с нея. А пък колкото за тези отношения, полуроднински, получужди, полуязвителни, полуотегчителни, те са твърде смешни и неприложими.