Съдбовният кораб [bg]

— Моля те — примоли се тя, но него го нямаше.

Внезапно бе станало тъмно. Фенера ли беше изгасил? Наистина ли си беше отишъл? Алтея зачака, но всичко беше спокойно и тихо. Беше било сън… Сега беше будна и на сигурно на кораба си. Усети лекото поклащане, докато Вивачия прорязваше пътя си през вълните. Движеше се като валс, утешително като полюшването на детска люлка — Алтея никога дори не бе танцувала с Брашън, а сега него го нямаше. Разтърси я ридание, но то не беше освобождаващо. Плачът само я правеше по-замаяна и пияна. Всичко беше толкова грешно, а тя беше твърде болна, за да види смисъл в нещо от това. Брашън бе имал нужда да е силна, но тя го беше предала. Той беше мъртъв. Беше си отишъл завинаги точно както и баща ѝ. Тя отново коленичеше на палубата до тялото му и отново почувства как целият ѝ свят ѝ бе отнет.

— Защо? — попита тишината. — Защо?

Внезапната тежест отгоре ѝ изкара въздуха от дробовете ѝ. Една ръка запуши устата ѝ.

— Тихо сега. Тихо — грубо я предупреди тъмният глас в ухото ѝ. — По-добре да мълчиш и никой никога няма нужда да разбира. Никога, стига да си достатъчно умна.

Старият кошмар беше силен и на нея ѝ прилоша. Опита се да го избута, помисли си, че е успяла, но щом се извъртя, за да изпълзи надалеч, чу тихия му смях. Тогава той се покачи на гърба ѝ, като избута одеялото настрани. Беше гола. Кога се беше съблякла? В мускулите ѝ нямаше и капка сила. Колкото повече се опитваше да избяга, толкова повече тялото ѝ рухваше. Издаде звук и ръката върху устата ѝ покри и носа и придърпа главата ѝ назад. Болеше. Не можеше да диша и вече не беше сигурна къде е и какво се случва. Нуждата да диша се издигна над всичко останало. Сграбчи китката на ръката и немощно я задърпа. Зад очите ѝ затанцуваха искри, когато той раздалечи краката ѝ с коляно. Нараняваше я с дръпнатата ѝ толкова назад глава, но болката не беше толкова важна, колкото нуждата да диша. Ръката му се премести и вече покриваше само устата ѝ. Тя загълта дъх след дъх през носа и тогава той неочаквано проникна дълбоко в нея. Тя извика безгласно и подскочи под него, но не можа да го избегне.