Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Огилви отдаде чест:

— Тъй вярно, госпожо.

— Свободен си.

— Слушам, госпожо.

Огилви си излезе. Бляскавата се обърна към Опушения.

— Твърде много си позволяваш, маг.

Дългото лице на Опушения се втвърди.

— Позволявам си повече. Хората няма да го кажат, ала има много мърморене. Скинър събира Обетниците около себе си, отнася се с всички останали като с прислуга, а не като с братя и сестри. Избират се страни. Всеки очаква ти да сториш нещо. Ти или… — Той се спря, а после го изрече: — Сивогрив.

Бляскавата най-накрая се обърна към едрия бивш Върховен юмрук.

— Щях много да внимавам, ако бях на твое място, малазанецо. Ти не си Обетник.

— Положение, което може би ми дава подходящия поглед.

— Подходящ? Обясни се, войнико.

— Ясно е, че Скинър възнамерява да победи и Ласийн, и тази Талийска лига. След като и двете са надвити, тогава какво?

Бляскавата набръчка вежди и сви рамене.

— Е, в този случай условията на Обета са изпълнени — Империята е унищожена.

Сивогрив и Опушения се спогледаха притеснено.

— И все пак не. Тогава всяка нова сила би могла да навлезе в празното място, като — да речем — съюз между войските от Дал Хон и Кан, или кои да са други, нали?

— Възможно е…

— Освен ако мястото вече не е заето от друго обединение, друга готова да действа сила. Не е ли така?

— Не виждам накъде биеш, малазанецо.

Опушения изръмжа нетърпеливо.

— Обетът те е сграбчил твърде силно, Бляскава. Отвори очи! Скинър възнамерява лично да заеме престола!

Бляскавата можеше само да гледа. После направо се изсмя на безсмислеността на твърдението.

— Опушен, ти и аз знаем, че условията на Обета въобще не позволяват нещо подобно.

— Ти не си маг, Бляскава. Дори и аз мога да набележа няколко възможни начина за заобикалянето на Обета, а Качулката е цели левги пред мен. Единият от начините да се случи, е като Малазанската империя остава недосегаема, докато Обетниците заемат трона. А? Това как ти звучи? Власт и живот завинаги. Струва си да се опита, не би ли се съгласила?

На Бляскавата почти й се виеше свят. Тя се опря на стената.

— Но това би било…

— Чудовищно извращение? Да.

— Не.

Тя поклати глава.

— Не, Опушен. Измисляш си заплахи и заговори. Виждаш врагове навсякъде. Може би Обетът се отразява на теб. Ти никога не си крил неприязънта си към Качулката. Да си се замислял за това?

За известно време магът помълча. Погледът му бе тежък, преценяващ и Бляскавата се изненада от разочарованието, обагрило очите му.