Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

През целия следобед ръката му трепереше. Не беше ли типично за Ники да проявява толкова силен интерес към дребния скандал в Лангли, в който той беше замесен, та да си направи труда да разкаже на полицията как Грег не знаел по какъв начин се е запознал Робърт с Джени и че според него Робърт е бил човекът, който се е навъртал около къщата на Джени? Да си направи труда да им каже, че на два пъти е ходил на психиатър, и по всяка вероятност да намекне, че са го отвели в усмирителна риза? Не беше ли типично за нея да им разкаже в разкрасен вариант историята с ловната пушка? Ники я беше разказала на толкова много от приятелите им и накрая беше започнала да вярва в онова, което говореше — че той бил в състояние на умопомрачение, че пушката е била заредена, че се е борила с него и едва е успяла да отмести цевта встрани. Робърт беше забелязал, че тя не разказа историята на хора, които го познаваха по-добре или на които той беше по-симпатичен, отколкото тя, като например семейство Камбъл. Макар да нямаше свидетели, ето какво се бе случило в действителност: една вечер Ники му каза, че е истински психопат и не би стрелял с пушка, освен за да убие човек, което обяснявало и отвращението му към лова. Тогава тя зареди пушката, бутна я в ръцете му и го попита дали би имал смелостта да я застреля. В яда си Робърт вдигна пушката, прицели се в камината и натисна спусъка — за да се отърве от проклетия куршум или за да се чуе трясък, след който да настъпят поне няколко секунди благословена тишина. И той не знаеше защо беше стрелял, но го бе направил. Не дотича никой от съседните апартаменти, за да види какво става — всъщност нищо не беше станало, освен че Ники прибави още една към историите си. Беше намерила драскотината от куршума във вътрешната част на камината и обичаше да я показва на гостите им. Робърт си спомни как Ралф се беше навел със сковано движение, за да види драскотината от куршума. Това беше може би вторият път, когато двамата се срещнаха, преди намеренията на Ники да станат съвсем ясни. „Вие стреляхте?“ — попита го Ралф. „Да — отговори му Робърт, — в камината. Да не мислите, че бих стрелял в жена си?“ Ники не беше в стаята в момента. Смешно ли беше или просто досадно? И двете, помисли си Робърт. Не разбра на кого беше повярвал Ралф, а и не го интересуваше. Трябваше ли да се поинтересува сега — чудеше се той.

Изведнъж се сети: Грег е с Ники. Тя ще го скрие или ще му помогне да се скрие. Ще го направи с удоволствие. Моливът му застина на място и той се загледа в ослепително белите листове пред себе си. А Ралф? Дали ще се съгласи? Разбира се, стига Ники да го убеди, а тя умееше да съчинява убедителни истории — но дори и Ралф четеше вестници. А може би беше толкова слабохарактерен, че нямаше въобще да се възпротиви? Робърт не го познаваше много добре, но му се струваше, че е слабохарактерен. И, разбира се, сега, в началото на брака им, той изживява прекрасни моменти с Ники. Най-добре да приеме, че ще се съгласи с всичко, което Ники поиска.