Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Хасан разбрал, че ще се спаси от бедите. Видял, че се намира в страшно място сред пустиня и около него няма никой, с когото да се заговори. Изгубил ума и дума от страх, той заредил следния куплет:
Направил още две крачки и видял две момченца — деца на местни магьосници и вълшебници. Те се карали за вълшебен жезъл с гравирани по него заклинания и за кожено таке с три козирки, по които били записани магически думи. Двата предмета били оставени на земята, а децата се биели и се карали така, че кръв се леела.
— Аз ще взема жезъла! — викало едното.
— Не, аз! — викало другото.
Застанал Хасан между тях, разтървал ги и запитал:
— Вие защо се карате?
— Отсъди кой от нас има право, чичо! — замолили се двамата. — Ние сме братя! Баща ни бе един от големите вълшебници! Умря и ни остави това таке и този жезъл. Брат ми иска той да вземе жезъла, аз пък смятам, че той е само мой!
— А какво толкова има в този жезъл и в това таке? Както гледам, жезълът струва шест джадиди, а такето — три, не повече!
— Ти не познаваш силата им! — рекли момчетата. — Всеки един крие чудна тайна! Затова жезълът струва колкото всичкия данък от всички острови Вакалвак, а такето — също!
— За бога, кажете ми каква е тайната им! — помолил Хасан.
— Тази тайна е велика, чичо! — рекли те. — Баща ни трийсет и пет години работи по стъкмяването й, докато всичко стане съвсем точно! Когато завърши труда си, настигна го смъртта, от която никой не може да избяга! Първата тайна е, че всеки, който сложи на главата си това таке, изчезва от очите на хората и никой не може да го види! А тайната на жезъла е, че всеки, който го притежава, властва над седем племена от джинове, те са подчинени на този жезъл и са под негова заповед и власт. Удари ли по земята с него, царете на тези джинове ще му се подчинят и подвластните им джинове ще му служат!
Хасан стоял известно време с отпуснат поглед към земята и си мислил: „За бога, ако е пожелал Аллах, с този жезъл и това таке ще стана непобедим! Те ще са по-полезни на мене, отколкото на тях! Ще измисля хитрост да им ги отнема! После ще напусна с жена си и децата това мрачно място, от което жив човек не може да се измъкне! Сигурно Аллах ми е довел тези момчета!“ Той вдигнал поглед към двете момчета и рекъл:
— Ако искате да бъда съдия помежду ви, ще ви подложа на изпитание! Който от двама ви излезе победител, той ще вземе жезъла, а който е победен — такето!
— Доверяваме ти съдбата си, чичо! — викнали двамата. — Отсъди така, както намериш за добре!
— Сега ще взема камък и ще го хвърля! Вие ще се затичате след него! Който изпревари другия и вземе камъка първи, той ще вземе жезъла, а който изостане — ще вземе такето!
— Съгласни сме!
Взел Хасан камък и го хвърлил с всичка сила. Втурнали се момчетата след него, а той грабнал такето и го сложил на главата си, грабнал жезъла и се изместил от мястото си, за да провери думите им за бащината им тайна. По-малкото момче стигнало първо до камъка, грабнало го, върнало се на мястото и като не видяло и следа от Хасан, викнало на братчето си:
— Къде е човекът, който ни бе съдия?
— Не го виждам! — отговорило другото. — Дали във високите небеса полетя, или слезе на долната земя?
Започнали да го търсят, но не го виждали. Хасан стоял на едно място, а те се ругаели един друг:
— Отидоха си и жезълът, и такето! Баща ни предупреди, че именно така ще стане, но ние забравихме съвета му!
И си тръгнали без нищо.
А Хасан се върнал в града с такето на глава и с жезъла в ръка. Никой не го видял. Влязъл в двореца, отишъл в стаята на Шауахи ад-Дауахи. Тя била вътре, но не го видяла, като влязъл. Приближил се към рафта над главата й, на който имало шише и чиния, бутнал ги и те паднали. Стреснала се Шауахи, скочила, върнала падналите неща на мястото им и промърморила: