Спомен за светлина

- Не мога да си го представя - отвърна тя. - В смисъл, не може да се движи бързо или тихо с това туловище, нали?

- Ще ви изненада, милейди - каза Харнан със смях. - Обичам да се заяждам с него, но наистина е умел.

- Създавал ли е някакви… дисциплинарни проблеми? - попита Файле, като се стараеше да избира подходящите думи. - Свади? Свиване на неща от палатките на други?

- Ванин ли? - Харнан се изсмя. - Ще ти вземе брендито, ако го оставиш без надзор, и после ще върне шишето почти празно. И честно казано, може и да е покрадвал малко в миналото, но не знам да се е сбивал. Добър човек е. Няма нужда да се притеснявате от него.

Малко покрадвал в миналото? Харнан обаче като че ли не искаше да говори за това. Файле му благодари, но си остана притеснена.

Харнан вдигна ръка към главата си в нещо като поздрав и продължи напред.

Минаха над три часа, преди да дойде Айез Седай, за да ги пропусне. Бериша, жена със сурово лице и мършава фигура, заоглежда критично кервана. Другите Айез Седай, работещи на терена за Пътуване, вече се бяха върнали в Тар Валон, а слънцето се смъкваше зад хоризонта.

- Керван с храни и платнища - каза Бериша, докато преглеждаше счетоводната книга на Файле. - Пътуващ за Полето на Мерилор. Седем кервана сме пратили днес досега. Защо още един? Подозирам, че на бежанците в Кемлин също ще им е от полза.

- Полето на Мерилор скоро ще бъде място на голямо сражение - каза Файле, едва сдържаше яда си. Айез Седай не обичаха да им се вика. - Едва ли ще е презапасяване.

- Според мен е прекалено - изсумтя Бериша. Изглеждаше хронично недоволна, сякаш се дразнеше, че е останала извън боевете.

- Амирлин не е съгласна с вас - отвърна Файле. - Портал, моля. Закъсняваме.

„И като искаш да говориш за разхищения, защо не помислите как ме накарахте да бия целия този път от града и да чакам, вместо да ме изпратите направо от терените на Бялата кула?”

Съветът на Кулата държеше да има само един терен за Пътуване за придвижване на големи военни части и обоз с цел по-добър контрол на влизащите и напускащите Тар Валон. Файле не можеше да ги вини за предпазните мерки, въпреки че понякога беше отчайващо.

Бюрокрацията си беше бюрокрация и Бериша най-после се съсредоточи, за да отвори портала. Но преди да успее със сплита, земята изтътна.

„Не пак”, помисли с въздишка Файле. Е, обикновено имаше по-малки трусове след…

Няколко остри черни кристални шипа изригнаха от земята наоколо и се проточиха на десет-петнайсет стъпки нагоре. Един прониза коня на Червена ръка и във въздуха плисна кръв, щом шипът посече животното и ездача.

- Мехури на злото! - извика Харнан.

Още кристални шипове - някои тънки като копия, други дебели като дървета - раздраха земята. Файле в паника се помъчи да удържи конете. Те заподскачаха настрани, завъртяха фургона и едва не го обърнаха.