Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Човек просто се чуди защо.
Капитанът я изгледа внимателно, после прошепна:
— Правилно ли чух, че господин Сонк ви нарече Темпъл?
— Да.
Той облиза устни и кимна към робите й и деколтето, през което се виждаше късче от нейната собствена копринена долна риза, прозираща изпод слоевете прозрачно бяло.
— Казаха ми, че обичате зелено…
Преди тя да успее да отговори на тези наистина смайващи думи, вратите зад нея отново се отвориха. Тя се обърна, като придаде на лицето си подходящото равнодушно изражение, и видя също толкова обърканата Каролин Стърн, така изненадана, че я вижда, че изобщо не обърна внимание на офицера зад нея.
— Селесте — прошепна тя бързо. — Трябва веднага да дойдете с мен.
Поведе я за ръка през притихналата тълпа, която нетърпеливо им правеше път — всички недоволстваха, че ги разсейват от това, което бе приковало вниманието им в центъра на залата. Госпожица Темпъл се насили да запази спокойствие: очакваше, че ще бъде подложена на публично изпитание от цялата Клика пред стотици маскирани непознати, и единствено тази подготовка я спря да не ахне от изненада, когато видя Кардинал Чан на колене — плюеше кръв и изглеждаше като човек, преминал през ада. Той вдигна очи към нея и заедно с неговия поглед, бледото му окървавено лице, забавените му движения, очите му, благословено скрити зад опушените стъкла, дойдоха и погледите на другите пред нея — Каролин, полковник Аспиш и граф Д’Орканч, който стоеше, облечен в огромното си кожено палто, и държеше каишка, която стигаше до врата на някаква дребна фигура — жена с височина и телосложение, подобни на нейните, на първо място забележителна с голотата си и на второ, и по-изключително, с факта, че сякаш бе направена изцяло от синьо стъкло. Но чак когато статуята извърна глава, за да погледне госпожица Темпъл с неразгадаемо изражение и очи празни като на римска статуя, гладки, блестящи тъмносини топчета, тя проумя, че жената — или съществото — е жива. Закова се на място от изумление и не можеше да извика на Чан дори да искаше.
Каролин Стърн свали маската около врата й и тя зачака мъчителните мигове на мълчание, сигурна, че някой ще я разобличи… но никой не каза нищо.
Устата на Чан се отвори неуверено, сякаш не можеше да изрече нито дума и дори да си поеме дъх, за да заговори.
А после всичко стана прекалено бързо — полковник Аспиш замахна и стовари ръка и това, което държеше в нея, върху главата на Кардинал Чан и го повали на земята. Кимна отсечено на двама драгуни, които се откъснаха от кръга, който задържаше тълпата, и хванаха Чан за ръцете. Повлякоха го покрай нея, тялото му бе напълно безжизнено. Тя не се обърна да проследи минаването му, а въпреки разтуптяното си сърце и напиращите сълзи се насили да вдигне очи към интелигентното питащо лице на Каролин Стърн.
Зад нея гласът на графинята раздра въздуха като камшик:
— Скъпа ми Селесте — провикна се тя. — Колко мило да се… присъедините към нас. Госпожо Стърн, благодаря ви за навременната поява.
Каролин, която вече се бе обърнала към графинята, направи почтителен реверанс.
— Госпожо Стърн! — обади се стържещият глас на граф Д’Орканч. — Не искате ли да видите трансформираните си спътнички?
Каролин се обърна заедно с всички останали в балната зала, защото жестът на графа бе изключително театрален, и видяха още две стъклени жени да влизат наперено в отворения кръг с бавната си потракваща походка. Ръцете им се люшкаха някак странно, голите им тела бяха арогантно изтъкване на зряла, мъртвешка, обезпокоителна съблазън. На госпожица Темпъл й отне само миг — какво бе казал графът на Каролин, „спътнички“? — да разпознае с ужас госпожа Марчмур и госпожица Пул, която имаше някакво грозно изгаряне на главата. Какво значеше това? Че враговете й — по своя воля? — бяха трансформирани, преобразени в тези… неща?
Графът хвана каишката на госпожица Пул и я шибна леко с нея, за да я насочи към госпожа Стърн. Устните на госпожица Пул се разтегнаха едва–едва в смразяваща усмивка, а после Каролин се олюля и главата й клюмна на една страна. След миг ефектът се разпространи по първата редица на тълпата като вълни в басейн; госпожица Темпъл усети как я погълна и захвърли в сцена така увлекателно истинска, че едва си спомняше балната зала.
Беше на плюшено канапе в осветен от свещи салон и ръката й галеше красивата мека разпусната коса на Каролин Стърн. Госпожа Стърн бе облечена — както госпожица Темпъл виждаше, че е облечена и самата тя (тоест госпожица Пул) — с белите роби за инициация. От другата страна на госпожа Стърн седеше мъж с черно наметало и стегната маска от червена кожа. Беше се навел да я целуне по устата и госпожа Стърн отвръщаше на целувката му със страстен стон. Приличаше на разказа на госпожа Марчмур за двамата мъже в каретата, но тук бяха един мъж и две жени. Гладът на госпожа Стърн накара госпожица Пул да се изкиска снизходително, когато се обърна и взе чашата си с вино… и с това действие погледът й се премести и мина покрай отворената врата и притаилия се там едва видим силует в светлината отвъд… силует, който госпожица Темпъл мигом позна. Беше Роже Баскомб.