Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Приключенията на Казанова
Приключенията на Казанова - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приключенията на Казанова

Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:

Приключенията на Казанова
1 ... 256 257 258 259 260 261 262 263 264 ... 490
Перейти на страницу:

— Моля, не хули тази униформа, защото на нея дължа щастието си!

— Да — каза ми тя смила усмивка, — както и аз моето на полицаите от Чезена.

Останахме дълго на масата, заети с приятни разговори, отнасящи се почти изцяло до нашето щастие, и само затруднението, в което изглежда се намираше добродушният унгарец тури най-сетне край на нашия разговор и на нашия обяд.

Глава четвърта

Въпреки упорството на Анриета, вземам ложа в операта. Господин Дюбоа идва при нас на обяд. Разсъждения на Анриета върху щастието. Отиваме у Дюбоа, чудновата дарба, която приятелката ми развива там. Господин Дютийьо. Великолепен дворцов празник в парка на херцога. Съдбоносна среща. Среща с любимеца на инфанта, господин Антоан.

Щастието, което изпитвах, беше много голямо, за да бъде дълготрайно и то трябваше да ми бъде отнето. Но да не изпреварваме събитията!

След пристигането на съпругата на инфанта дон Филипо госпожа дьо Франс казах на Анриета, че искам да наема една ложа в операта и ще отиваме всеки ден. Тя ми беше казала няколко пъти, че музиката е най-голямата й страст, и аз не се съмнявах, че тя с радост ще одобри плана ми. Не беше виждала още никаква италианска опера и вероятно любопитствуваше да се запознае също и с тази част от славата на Италия. Представете си изненадата ми, когато я чух да извиква:

— Как, драги приятелю, ти желаеш да ходиш всеки ден в операта?

— Мисля, мила приятелко, че ако не отиваме, бихме дали на лошите езици материал за клюки.

— Обичам музиката до полуда, мой нежни приятелю, но само пред мисълта, че трябва да излезем, треперя, без да искам.

— Ако ти трепериш, то аз изтръпвам, но ние трябва да отидем в операта или да заминем оттук, да отидем в Лондон или някъде другаде! Заповядай — аз съм готов да направя всичко, каквото поискаш.

— Вземи ложа, която не е изложена много на погледи.

Взех една ложа на втори балкон, но понеже театърът беше малък, то една красива жена можеше мъчно да остане незабелязана.

— Не вярвам — отговори тя, — че се излагам на някаква опасност, понеже в списъка на чужденците, който ми даде да прочета, не намерих нито едно познато име.

И тъй, Анриета дойде с мен в операта. Не беше си поставила червило и в ложата не горяха свещи. Първата вечер се даваше една комична опера; музиката на Буранело беше отлична и артистите много добри.

Приятелката ми си служеше с бинокъла си само за да гледа действието на сцената и никой не ни обърна внимание. Понеже краят на второто действие много й хареса, обещах да й набавя нотите.

При четвъртото или петото ни посещение господин Дюбоа дойде при нас в ложата. Понеже не исках да го представя на приятелката си, задоволих се да го попитам, с какво бих могъл да му услужа. Той ми предаде нотите, които му бях поръчал. Платих му цената и му благодарих за услужливостта. Понеже се намирахме срещу ложата на херцога, попитах го случайно, дали е приготвил вече портретите на техни височества. Отговори ми, че е направил вече два медала и аз го помолих да ми ги донесе в злато. Той ми обеща това и си отиде. Анриета не беше го погледнала нито веднъж. Това беше редно, тъй като не бях й го представил. Но на следния ден, когато седяхме на трапезата, той съобщи за идването си. Господин Дьо ла Хей, който се хранеше с нас, ни поздрави заради познанството ми с господин Дюбоа и щом последният влезе, той го представи на своята ученичка. Естествено, сега Анриета трябваше да го приеме приятелски и тя се държа отлично.

След като му благодари за партитурата, тя го помоли да й набави още няколко други мелодии и артистът се съгласи с тази молба, която му доставяше удоволствие.

— Господине — ми каза Дюбоа, — позволих си да дойда при вас, за да ви покажа медалите, за които ме питахте, ето ги.

Върху единия се виждаха инфантът и неговата съпруга, другият носеше само образа на дон Филипо. Двата медала бяха извънредно красиво изработени и ние ги похвалихме с право.

— Работата не може да се плати — каза му Анриета, — но златото може да се смени с друго.

— Уважаема госпожо — отговори скромно артистът, — те тежат шестнадесет цехини.

Тя му ги плати веднага и го покани да дойде и друг път. През това време беше поднесено кафето и Анриета го покани да пие с нас. В момента, когато искаше да сложи захар в чашата му, Анриета го попита, дали обича кафето сладко.

1 ... 256 257 258 259 260 261 262 263 264 ... 490
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)