Приключенията на Казанова

Вратата се отвори и една прелестна жена ни поздрави с очарователен поклон, на който липсваше както несръчността, така и свободата, която е присъща на военната униформа. Нейният вид ни смая. Ние не бяхме на себе си. Тя ни покани да седнем от двете й страни, отправи на капитана поглед, пълен с приятелство и стисна ръката ми с една затрогваща нежност, но без онази външна доверчивост, която един млад офицер може да си позволи, без да навреди на любовта, която не подхожда на една добре възпитана жена. Нейното благородно и изискано държание ме накара, без това да бъде за мен някаква принуда, да си наложа също подобно държане, защото тя не играеше някаква комедия, а само приемаше отново своя естествен темперамент, не ми беше трудно да се нагодя към държането й.

Аз я наблюдавах с възхищение. Завладян от едно чувство, за което не се опитах да си дам сметка, аз взех ръка й, за да я целуна, но преди да я поднеса до устните си, тя ми предложи своята красива уста.

— Та не съм ли все същата? — попита ме тя с един тон, пълен с вътрешно чувство.

— Не, моя божествена приятелко! Вие не сте вече същата, в моите очи не вече, защото не ми е възможно да ви говоря на ти. Вие не сте вече онзи духовит, но свободен фараон, че вие държите банката, но печалбата би била толкова малка, че не си заслужава трудът да се говори за нея.

— В женските си дрехи сигурно не бих се осмелила да кажа още веднъж такива думи. И все пак, мили приятелю, аз не съм поради това по-малко твоята Анриета — Анриета, която в своя живот е направила три лудории, от които последната би ме съсипала, ако не беше ти.

Тези думи ми направиха толкова силно впечатление, че без малко щях да се хвърля в краката й да я помоля за прошка, задето не съм я уважавал повече. Но Анриета забеляза състоянието ми и за да сложи край на тази трогателна сцена, започна да разтърсва нашия добър капитан, който седеше като статуя. Той се засрами, задето се е отнасял с една такава жена като с авантюристка, тъй като не допускаше някаква измама на чувствата си. Гледаше я съвсем объркан и правеше непрестанни почтителни поклони, като че ли с това искаше да поправи грешката си. Но без какъвто и да е укор, тя като че му казваше:

„Приятно ми е, че според досегашното ти мнение струвам повече от десет цехини.“

Ние седяхме на масата и тя изпълняваше ролята на домакиня с едно непринудено държане, което показваше дълъг опит. Отнасяше се с капитана като с уважаван приятел, а с мен — като с любим съпруг.

Капитанът ме помоли да й кажа, че ако я бил видял така в Чивитавекия, когато слязла от тартана, то никога не би му дошло на ум да изпрати своя чичероне при нея.

— О! Кажи му, че в това съм напълно убедена, но все пак много е чудно, че една женска пола вдъхва повече уважение, отколкото една униформа.