Гаснещ зрак [bg]

— Тази кула, милорд… има стая в нея, заключена. Забранено ни е да влизаме.

Аномандър издърпа меча си наполовина, после го пусна да се хлъзне отново в ножницата.

— Колебае ли се куражът ми, Айвис?

— Милорд, само благоразумието ви сдържа. Когато не можете да направите нищо срещу такива сили, какъв смисъл има да жертвате живота си?

Аномандър се изсмя горчиво.

— Ах, да, мъдър урок. Ако можеш да задържиш врага притиснат до стената, заклещен в безпомощност, окован за онова, което не може да бъде познато, само сплашен… ами, започвам да схващам тактическата стойност на магията, отвъд действителното ѝ проявяване. Въпросът остава, уви: как отговаряш на това? Как надвиваш това? Моля, Айвис, предложи ми войнишки отговор.

— Как изобщо сме отговаряли някога на такива невъзможни рискове, милорд? Тръгваме напред, под каквато там градушка ни чака. Оголваме зъби на врага, докато той ни проклина за безразсъдството ни. Един истински войник, милорд, никога няма да се огъне пред магия — в това вярвам сега.

Аномандър изпъшка.

— Мога почти да чуя Скара Бандарис, с неговия смях, когато нищо не действа. Помня деня, в който се изправихме срещу последната орда джеларкани… „Войната? — викна той. — Ами, това е другото име за лайна, приятели. Тъй че, хайде, дръжте главите си над пороя и плувайте за шибания си живот!“

— Тогава, милорд — каза Айвис, — ако благоволите да се отдръпнете настрана и да ме пуснете, имам да намеря едно момче.

Очите на Първия син изведнъж блеснаха, щом се отдръпна настрани.

— Не се бави много, приятелю, за да не ме принудиш да дойда да те взема.

— Мои задължения, вие и те, милорд. Моя отговорност.

Нов взрив разтърси дворовете, нова внезапна мълния, този път от източната кула. Тромавата сграда се разлюля и залитна като пиян по мост. Капаци западаха от тесните прозорци.

— Милорд, моля ви, не идвайте след мен. Ако не се върна, поемете командването на Домашните мечове.

— По-добре побързай, Айвис. Тази нощ изглежда пълна с величави жестове. Аз ще гледам. Ще стоя и ще чакам, както може само един смирен човек.

Айвис кимна и без да се обръща, за да погледне Сандалат, закрачи през обсипания с каменни парчета двор.