Гаснещ зрак [bg]

Каладън Бруд нахлу в главната зала. Пред него, изпълнила почти цялото помещение, стоеше фигура, изваяна от пламъци, с огромен издут корем, отпуснат тежко на каменните плочи на пода. В издуването си беше избутал масата до стената и беше натрошил повечето столове. Над този корем, все така огромно и в същото време — несъответно малко в сравнение с лежащия долу корем, беше туловище на жена, тежки гърди, закръглени рамене, шия с пластове тлъстина и кръгло лице. Очите — черни въглени сред огън — се бяха впили във Висшия зидар.

— Усетих те, братко.

— Олар Етил, в теб ли са?

Тя кимна доволно.

— Да. В безопасност.

— Ще ги отстъпиш ли, когато тази нощ свърши?

— Молиш ли ме за това?

— Да.

— Заради теб, тогава, Бруд, да, ще ги отдам. Но ти? Защитен ли си от тези банални огньове?

— За известно време — отвърна той. — Достатъчно. Дъщерите ти се крият.

— Ти ги нарани лошо.

— А ако го довърша?

Олар Етил се изсмя.

— Драконъс не може да те намрази повече, отколкото вече те мрази.

— А ти?

Тя сви рамене.

— Аз съм тук, нали? И защитавам тези двама смъртни.

— От твоите дъщери? Или от пожара, който така жадно развихри?

— И двете. — Махна лениво с ръка и движението предизвика грохот. — Добре си го построил. Твърде добър дом за такива като мен.

— Отмъщението ти, значи, за това, че те отхвърли. Това, Олар Етил, е дребнаво.

— Пази се от презряната жена.

— Тогава защо спасяваш Айвис и момчето?

Тя помълча малко, с присвити на цепки очи, докато оглеждаше Каладън Бруд.

— Не е пътят, който избрах.

— Финнестът в кулата?

Тя кимна.

— Желаеш ли да знаеш повече?

— Моя работа ли е?

— Не, не мисля, братко. Малко съм направила досега. Възползвах се от един слаб ум, твърде крехък за този или за който и да било свят. Не. Това е между Драконъс и мен.

— Не знаех, че сте се разделили така бурно.

— Не сме. Докато слугите не ме предадоха. Дадох от себе си. Направих дар. Взех в себе си една измъчена душа и ѝ донесох мир. За тази благословия приятелите на тази душа нанесоха ужасна болка. — Помълча, после махна с ръка за втори път. — Погледни наоколо, Каладън. Виж как дори твоят дар за Драконъс е бил изкривен. Онези, които искат да стоят близо до него — всички до един, — ще свършат в страдание.