Гаснещ зрак [bg]

Бяха се събрали в спалните помещения. Сигналите за тревога бяха вдигнали Домашните мечове на крака и Айвис остана доволен, че ги намери повечето облечени и подходящо снаряжени. Въведе ги в главната трапезария, където камината гореше буйно и жестокият студ бе прогонен.

Лорд Аномандър остана до вратата, сякаш все още се канеше да се хвърли в ноктите на бурята, за да намери пронизаната богиня. Сандалат, Ялад и хирург Прок се бяха настанили по-близо до огъня. Айвис ги погледна, когато лейтенантът му застана пред него, и попита:

— Заповедите ви, сър?

— Войниците да се снаряжат и да напълнят походните си торби с продоволствие — достатъчно, за да ни поддържа, ако се наложи да опразним терена.

— Сър? Нападнати ли сме?

— Неизвестно — отвърна Айвис. — Вероятно. Знам, навън е зверска буря, но можем да намерим подслон в гората, ако се наложи. Хайде, Марак. Храна, вода, топли дрехи, одеяла, палатки, посуда. — И без да дочака отговор, тръгна към камината.

— Милейди, Каладън Бруд ще намери Вренек. Можете да сте сигурна в това.

— А ти защо си толкова сигурен? — попита Сандалат. — Той ни изхвърли навън на студа, Айвис. Предупреди ни за разрушения… моето дете е там вътре! Не вярвам на азатанаите. Сърцата им са студени, очите им са като камък. О, къде е лорд Драконъс? Всичко това е по негова вина!

Ялад се изправи.

— Майстор Айвис, желая доброволно да се върна в главната къща. Възможно е Висшият зидар да е напълно зает с онези две вещици. Вренек като нищо би могъл да се окаже заклещен между враждебни магии… кой ще помисли за цената на такъв малък и нищожен живот?

Айвис се извърна и видя, че Аномандър ги наблюдава.

Лордът пристъпи към тях, наведе се и хвана ръката на Сандалат.

— Санд. Наистина има нещо жестоко в този нов век на магия. Но пътувам от доста време с Бруд. Когато намерихме Вренек, момчето беше почти умряло. Тъкмо Каладън му направи бульон, който да го възстанови. Бруд не е безсърдечен.

— Милорд, знаете, че доверието ми във вас е абсолютно — отвърна тя. — Щом ме уверявате, ви вярвам безрезервно.

— Майстор Айвис… — почна Ялад.

— Погрижи се за лейди Сандалат, портален сержант.

— Слушам, сър.

Гръм разтърси сградата, последван от изненадани викове. Аномандър бързо се върна до вратата. Внезапна бледозелена светлина блесна през кепенците, последвана от второ изригване, което хвърли камъни по покрива на казармите. Войниците заругаха и заизваждаха оръжията си.