Драконите на сломеното слънце [bg]

— Какво значи това? — попита.

— Щитът е свален — отвърна Мина. Беше пребледняла и изтощена до крайност. Тя политна напред, за да се улови някъде и Галдар гордо й помогна с ръка, с дясната си ръка. — Заклинанието е развалено. В този момент войните на генерал Дога прекосяват границата на Силванести.

Минотавърът й помогна да влезе в пещерата. Щом я видяха, мъжете също се наканиха да нададат радостни възгласи, ала тя усмири и тях.

Всички се събраха около нея и протегнаха ръце с желание да я докоснат. И макар да бе уморена, Водачката намери добра дума за всеки, наричайки всеки един по име. Не пожела и да яде, пие или спи, додето не обходи всички ранени и не отправи молитва към Бога за тяхното излекуване. Сетне се помоли над мъртъвците, като взимаше ръцете им и свеждаше глава.

Чак тогава пи малко вода и седна. Рицарите й се събраха край нея на военен съвет.

— Ще се крием още известно време, но не дълго — каза им тя. — Смятам да се срещнем с армията на генерал Дога и да се присъединим към похода им срещу Силваност.

— Кога ще се появи той? — попита Самювал.

— Сега нищо не пречи на генерала и войниците му да се придвижват с възможно най-голяма бързина — отговори Мина. — Няма да срещне никаква съпротива. Граничните патрули на елфите бяха изтеглени, за да се разправят с нас. В този момент в армията им цари пълен безпорядък. Генералът им е мъртъв. Щитът падна.

— Как, Мина — поиска да узнае Галдар и в очите на останалите се четеше съвсем същият въпрос. — Кажи ни как успя да свалиш щита.

— Разкрих на краля истината — изрече тя. — Разкрих му, че щитът изцежда жизнените сили на народа му. Самият той се погрижи щитът да падне.

Рицарите се изсмяха, наслаждавайки се на иронията. Те бяха въодушевени и сърцата им се ободриха. Мина отново беше с тях, а бариерата, която от толкова дълго време им пречеше да нападнат врага, най-сетне беше свалена.

Минотавърът се обърна, за да продължи да й задава въпроси, ала откри, че Мина е заспала. Вдигна я нежно на ръце и я понесе — беше лека като дете — до леглото, което сам бе направил за нея от борови клонки и одеяло в една ниша в стената на пещерата. Положи я върху постелята и я зави с друго одеяло. Тя дори не отвори очи.

Галдар се настани недалече от нея и подпря широките си плещи на скалната стена, за да бди над съня й.

Капитан Самювал също се присъедини към него. Той предложи на минотавъра още от месото от плъх и този път Галдар прие.

— Защо кралят ще сваля сам щита? — зачуди се минотавърът, докато дъвчеше плъха заедно с хрущящите кости. — Защо би лишил елфите от единствената им защита? Не виждам никакъв смисъл. Елфите са коварни същества. Може би това е капан.