Драконите на сломеното слънце [bg]

И все пак, Циан Кръволока все още не се бе трансформирал напълно. Душата и тялото му тепърва трябваше да се открият и съединят. Намираше се в средата на фазата, беше уязвим и го знаеше. Трябваха му само още няколко секунди, за да завърши превъплъщението си, но това бяха ценни и незаменими секунди.

За да се домогне до необходимото му време, той използваше драконовия страх. По този начин всяваше сред елфите безпомощност, довеждайки някои от тях до пълно безумие и отчаяние. Генерал Конал, замаян от ужаса и унищожението, които сам бе навлякъл върху народа си, изглеждаше като ударен от гръм. Направи неумел опит да измъкне меча си, ала откри, че дясната му ръка не желае да се подчини.

Циан не обръщаше внимание на генерала. Щеше да се разправи с нещастника по-късно. Драконът се съсредоточи върху истинската опасност, създанието, което бе свалило маската му. Създанието, което по някакъв незнаен начин беше сполучило да разруши могъщата магия на амулета, даден му от неговия бивш господар, опозорения магьосник Рейстлин Маджере.

Мина потръпна от драконовия страх. Дори вярата й не можеше да я предпази от него. Беше невъоръжена и безпомощна. Циан издиша отровни пари, които, също като челюстите му, все още бяха твърде слаби. Смъртоносният газ най-малкото щеше да замае хилавото човешко същество, а през това време челюстите му щяха да заякнат достатъчно, за да изтръгне сърцето от гърдите и да откъсне главата от смъртното й тяло.

Силван също бе изгубен в надмогващата вълна от драконов страх — страх и изумление, и ужас от осъзнаването, че Циан Кръволока, драконът, проклятието на дядо му, отново се беше превърнал в такова, само че сега за него самия. Той потрепери при мисълта какво ли щеше да стори под внушение на Глокъс, ако Мина не бе отворила очите му навреме.

Мина! Той потърси с очи и я намери в мига, когато момичето политна с посегнали към гърлото си ръце и падна в безсъзнание на земята точно пред дракона, чиито разлигавени челюсти тъкмо се разтваряха широко.

Страхът за Мина — силен и далеч по-могъщ от всеки драконов страх — се стрелна като огън през вените му. Той измъкна меча си и с един скок се озова между нея и чудовището.

Циан не искаше този Каладон да умре толкова бързо. От години чакаше възможността да си поиграе с него така, както и с дядо му. Беше леко разочарован, но не можеше да направи нищо повече. Издиша отровен газ и срещу него.

Силван започна да кашля задавено. Парите се издигаха край тялото му и заплашваха да го погълнат напълно. Все пак, въпреки обзелата го слабост, успя да замахне веднъж с меча си по посока на отвратителната глава на дракона.

Острието потъна в меката плът под челюстта, без да нанесе сериозни поражения, но независимо от всичко сполучи да причини на дракона търсената болка. Циан рязко дръпна глава, като заедно с това изтръгна оръжието от изтръпналата ръка на младежа. Мечът остана забит в челюстта му, но само докато чудовището разтърси глава, запращайки навсякъде пръски кръв и оръжието на Силван.