Драконите на сломеното слънце [bg]

— Как е името ти? — излая той на общия език. Неестествено високият му глас отекна обратно от околните възвишения.

— Мина — отвърна тя. Тонът й бе спокоен като окървавените води на Тон-Талас и със съвсем същия металически привкус.

— А второто ти име? — попита той. — За протокола.

— Мина е единственото име, което нося — изрече тя.

— Мина — произнесе неумолимо генералът, — ти поведе в нашите земи тежковъоръжена армия. Не те бяхме предизвикали с нищо. Ние сме миролюбив народ. И понеже до този момент не съществува формално обявена война между нас и Рицарите на Нерака, те смятаме за обикновена престъпница, водачка на бандити и убийца. Следователно те осъждаме на смърт. Имаш ли какво да кажеш в отговор на тези обвинения?

— Да — отговори сериозно и честно тя. — Не дойдох тук в търсене на война срещу жителите на Силванести. Дойдох да ги избавя.

Конал се изсмя злобно и гневно:

— Много добре ни е известно, че за Рицарите на Нерака думата „избавление“ е равнозначна на завладяване и поробване.

— Дойдох да спася народа ви — каза тихо и внимателно тя. — И смятам да го сторя.

— Присмива ти се — прошепна настоятелно в лявото му ухо Глокъс. — Да свършваме по-бързо!

Конал не му обърна внимание. Той го отблъсна от себе си и отстъпи крачка встрани.

— Имам само един въпрос към теб — продължи със зловещ тон. — Отговорът няма да отмени смъртното ти наказание, но може да накара стрелите да полетят малко по-бързо и краят ти да настъпи малко по-леко. Стига да ни сътрудничиш. Как успя да проникнеш през щита?

— Ще ти кажа и ще го направя с радост — отвърна веднага Мина. — Ръката на Бога, който следвам, ръката на Единия Истинен Бог за света и всичките му народи, се протегна от небесата и вдигна щита, за да можем аз и онези, които са с мен, да преминем.

Шепот като леден повей насред слънчев летен ден премина през редиците на елфите. Повтаряха и преповтаряха думите й, въпреки че не беше необходимо. Всички я бяха чули.

— Говориш лъжи — произнесе глухо и вбесено Конал. — Боговете си отидоха и никога повече няма да се върнат.

— Предупредих те — въздъхна Глокъс и се обърна към Мина. — Екзекутирайте я! Веднага!

— Не аз говоря лъжи — каза Мина. — Не аз ще умра днес. Не моят живот ще свърши. Чуйте думите на Единия Истинен Бог. — Тя се обърна директно към съветника. — Алчен и амбициозен, ти се съюзи с враговете ми, за да ограбиш онова, което е мое по право. Наказанието за вероломството ти е смърт.