Драконите на сломеното слънце [bg]

Галдар побесня, когато откри, че хората му всъщност са пленили елфите, преди да ги убият.

— Исках да ги разпитам, дръвници такива! — изрева и вдигна ръка, за да удари един от съгледвачите.

— Успокой се — смъмри го Самювал, като положи длан върху обраслото с козина рамо на минотавъра. — Какво щеше да постигнеш, ако ги беше измъчвал? Елфите просто щяха да откажат да говорят, а писъците им биха се чули на мили наоколо.

— Щяха да ми кажат какво са й сторили — отвърна Галдар и свали ръка, но без да откъсва освирепял поглед от съгледвачите, които тутакси използваха момента, за да хукнат накъдето им видят очите. — Щяха да ми кажат къде я държат. Лично щях да се погрижа. — Той сви и отново разпусна юмрук.

— Заповедите на Мина бяха да не взимаме никакви пленници, Галдар. Нареди ни да убиваме всеки елф, който заловим. Ти също даде клетва да не пристъпваш тези нареждания. Нима ще я нарушиш? — попита капитанът.

— Ще спазя своята клетва — изръмжа минотавърът и отново зае мястото си пред входа. — Обещах й, че няма да предам доверието й. Нима вчера не постъпих както се очакваше от мен? Стоях там и гледах как онова недоносче, кралят на елфите, я докосва с мръсните си ръце. Заловена жива от най-злия си враг. Отведена триумфално в неизвестност. Към каква съдба? За да се подиграват с нея, за да я превърнат в робиня, да я измъчват и убият? Обещах, че няма да се намесвам и сдържах обещанието си. Но вече съжалявам, че го сторих — прибави и изруга горчиво.

— Припомни си думите й, приятелю — каза тихо Самювал. — Припомни си ги съвсем точно. „Смятат, че ще ме направят своя пленница. Но по този начин само ще паднат в ръцете ми. До последния елф“. Не го забравяй и не губи вяра.

През цялата сутрин Галдар не помръдна от входа на пещерата. Видя как слънцето се издигна в зенита си, видя как яростното му око се втренчи през щита и горчиво му завидя, понеже навярно съзираше там някъде Мина, а той не можеше.

Проследи изумено битката със зеления дракон и дъжда от кръв и люспи, който се посипа от небето. Галдар не беше никак привързан към драконите, дори и към онези, които се сражаваха на тяхна страна. Старата, датираща още от времето на великия герой на минотаврите Каз, поговорка гласеше, че драконите ги е грижа само за една-единствена изгода — тяхната. А когато чу предсмъртния рев на чудовището и почувства как земята се разтърси от сблъсъка с огромното му тяло, се зачуди какво ли предзнаменование бе това за тях. И за Мина.

Капитан Самювал също се присъедини към него, за да наблюдава битката и за да донесе на минотавъра храна — плъх, уловен в пещерата — и вода. Галдар изпи водата, но отказа месото от плъх. Мъжете и бездруго имаха съвсем малко храна. Други се нуждаеха повече от него. Капитанът сви рамене и сам изяде плъха. Минотавърът продължаваше да наблюдава.