Драконите на сломеното слънце [bg]

Силваношей отвори очи. Мина стоеше до него, готова да го защити. Той се изправи несигурно, чувствайки как постепенно силите му се възвръщат. Момичето наблюдаваше битката с дракона. Лицето й дори не трепваше, докато гледаше как стрелите, предназначени за нея, пронизват тялото на врага й.

Силваношей дори не обърна внимание на сражението. Мислите и очите му бяха насочени единствено към нея.

— Ти ме върна сред живите — прошепна с одрезгавяло от отровния газ гърло. — Бях умрял. Почувствах как душата се изплъзва от тялото ми. Виждах го, проснато на земята под мен. Видях как ме целуна. А щом ме целуна, вече не можех да те изоставя! И оживях!

— Върна те Единият Бог, Силваношей — отвърна спокойно тя. — Все още не си изпълнил целта си в плана му.

— Не, върна ме ти! — настоя младежът. — Дължа живота си на теб! Защото ме обичаш! Сега животът ми е твой, Мина. Животът и сърцето ми.

Момичето се усмихна, но все така следеше битката с изострен интерес.

— Виж, Силваношей — посочи тя. — През този ден ти надви най-злия си враг, Циан Кръволока, който те въздигна на трона, смятайки те за толкова слаб колкото е бил дядо ти. Но ти му показа, че е сгрешил.

— Дължим победата си на теб, Мина — произнесе въодушевено младият крал. Ти им даде заповед да стрелят. Чух гласа ти през тъмнината.

— Все още не сме постигнали победата си — отвърна водачката, а погледът й бе някак отдалечен, вгледан в нещо отвъд настоящия миг. — Още не. Битката не е приключила. Народът ти е изложен на смъртна опасност. Циан Кръволока ще умре, но щитът, който той издигна над вас, остава.

Силван едва успяваше да чува думите й през радостните възгласи на елфите и побеснелия рев на смъртно ранения дракон. Той обгърна с ръка тънката й талия и я придърпа към себе си.

— Кажи ми отново, Мина — произнесе младежът. — Кажи ми отново онова, което ми разкри по-рано за този щит.

— От мен няма да чуеш нищо повече от онова, което вече си чул от устата на Циан Кръволока — отвърна тя. — Той използваше страха ви от външния свят. Народът ти вярваше, че щитът ги закриля, но в действителност той ги убиваше. За да запази целостта си, щитът изцежда жизнените им сили и докато остава на мястото си, хората ще умират съвсем бавно, додето не остане никой, когото бариерата да пази. Драконът смяташе така да ви погуби до един, и през цялото време щеше да се надсмива над лековерието, с което приемахте, че собствената ви гибел в действителност е ваше спасение.

— Ако това е истина, тогава щитът трябва да бъде унищожен — каза Силван. — Но се съмнявам, че дори най-могъщите от нашите чародеи биха могли да преодолеят силната му магия.