Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— Франк Ърнст. За първи път работя в състава на Атлантическия флот. — Лейтенант-командирът се усмихна тъжно. — Страхотно време избрах за това. Както и да е, ние сме в добра форма, шкипер. Всичко е в изправност. Пилотът на хеликоптера е в бойния информационен център с тактиците. Дали са ни Джери Чука. Бяхме приятели в Анаполис, той е добро момче. Имам трима много добри мичмана. Единият е квалифициран дежурен офицер. Екипажът се състои най-вече от младоци, но според мен те са добре подготвени. Готови сме за отплаване след два, най-много три, часа. Къде са личните ви вещи, сър?
— Трябва да пристигнат след половин час. Какъв беше проблемът долу?
— Нищо особено. Поддаде една тръба за гориво на дизелов генератор номер три. Лоша заварка. Проблемът беше отстранен. Машинното ще ви хареса, шкипер. При изпитанията достигнахме тридесет и един възела и половина при петфутово вълнение. — Ърнст повдигна вежди. — Достатъчно бързо ли е за вас?
— А стабилизаторите? — попита Морис.
— Работят си идеално, шкипер.
— Какво ще кажете за ПЛБ групата?
— Да отидем да ги видим.
Морис последва старпома си до надстройката. Двамата продължиха напред между двата хеликоптерни хангара, след което завиха наляво покрай помещенията на офицерите и се изкачиха по една стълба. CIC се намираше едно ниво под тях, малко по-назад от мостика, в съседство с каютата на капитана. В него беше тъмно като в пещера и въпреки че беше по-нов и по-голям от CIC на „Фарис“, той беше също толкова претъпкан. Двадесетина души проверяваха някаква симулация.
— Не, по дяволите! — каза някой на висок глас. — Трябва да реагирате по-бързо. Това тук е „Виктор“ и тя няма да чака, докато вземете решение!
— Мирно! Влиза капитанът — извика Ърнст.
— Стойте си по местата — каза Морис. — Кой беше този гръмогласен копелдак?
От сумрака се появи един едър мъж. Очите му бяха заобиколени от бръчки от твърде дългото взиране срещу слънцето. Значи това беше Джери О’Мали — Чука. Морис го познаваше по гласа му от радиопредаванията, както и по репутацията му на ловец на подводници, който се интересува повече от занаята си, отколкото от повишаването в чин.
— Предполагам, че имахте предвид мен, капитане. О’Мали. Аз би трябвало да карам вашия „Сийхоук-Фокстрот“.
— Прав беше за тази „Виктор“. Една от тях разцепи бившия ми кораб почти наполовина.
— Съжалявам за това, но вие би трябвало да знаете, че Иван дава тези подводници на най-добрите си капитани. Лодките от клас „Виктор“ се управляват по-лесно от останалите им подводници, а това улеснява един умен капитан. Значи вие сте се срещнали с тази гадинка. Отвън ли ви дойде?
Морис поклати глава.
— Открихме го късно. Тъкмо излизахме от спринт, а и акустичните условия не бяха кой знае колко добри, но все пак я открихме. Едва ли е била на повече от пет мили. Пуснахме хеликоптера и тъкмо я бяхме локализирали, когато тя наруши контакта и ни мина откъм вътрешната страна.
— Да, „Виктор“ са добри в това. Аз го наричам имитация на помпа. Подводницата тръгва в една посока, след това завива рязко обратно, оставя мехур във водата, а вероятно и шумов генератор по средата му. След това се спуска под пласта и спринтира към целта. Руснаците тренират тази тактика в продължение на няколко години и ние все още нямаме ефикасен начин за противодействие срещу нея. Единственият начин е да имате умен екипаж в хеликоптера и тези момчета тук да се сработват добре.
— Ако не си чел рапорта ми, приятелю, значи можеш да четеш мисли.
— Така е, капитане. Но мислите, които разчитам, са на руски език. Имитацията на помпа е коронният номер на „Виктор“ и човек трябва да внимава, като се има предвид способността им да ускоряват и да завиват толкова бързо. Това, на което се опитвах да науча тези момчета тук, е, че когато видят, че някоя „Виктор“ завива наляво, трябва да започнат да мислят, че тя всъщност отива вдясно, при което трябва да се плъзнат напред около две хиляди ярда и да изчакат една-две минути, след което я удрят с активния хидролокатор и й пускат торпедата, преди да успее да реагира.
— Ами ако сбъркаш?
— Значи просто си сбъркал, шкипер. В повечето случаи обаче Иван е предсказуем — ако мислите като подводничар и гледате на тактическата ситуация от неговата, а не от вашата гледна точка. Не можете да го спрете да ви избяга, но неговата задача е да се приближи до целта, а вие можете да му усложните живота, ако го направи.