Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Не, доколкото може да се съди по донесенията на Аджите, Майко, а не мисля, че биха затаили такова нещо. — Съжали за последните си думи още щом ги изрече.
Елайда изсумтя. Аджите пускаха само струйки от онова, което им донасяха техните очи и уши, и тя изпитваше горчиво негодувание от това. Собствените й очи и уши бяха съсредоточени в Андор.
— Как върви работата на пристаните?
— Бавно, Майко. — След като търговският трафик бе намалял, градът вече изпитваше глад. Скоро щеше да настъпи мор, ако не се разчистеха устията на заливите. Дори прерязването на веригата на Южен пристан, която все още си беше желязна, се оказа недостатъчно, за да пропусне достатъчно кораби, та да изхранят Тар Валон. След като Тарна успя да я убеди, че се налага, Елайда бе заповядала кулите на веригата да се срутят, за да може да се махнат огромните късове куендияр. Също като крепостните стени на града обаче, кулите бяха изградени и укрепени със Силата и само Силата можеше да ги срути. А това никак не беше лесно. Първоначалните строители си бяха свършили работата добре, а тези прегради като че ли не бяха отслабнали и на косъм. — Засега Червените вършат повечето работа. Идват от време на време и Сестри от други Аджи, но по малко. Очаквам обаче това скоро да се промени.
Знаеха, че тази работа е необходима, колкото и да не им харесваше — никоя Сестра не можеше да хареса такава работа; Червените определено негодуваха, че трябва да свършат повечето — но заповедта бе дошла от Елайда, а напоследък това водеше до мудност.
Елайда въздъхна тежко и отпи. Май й трябваше. Ръката й стисна бокала толкова силно, че жилите й изпъкнаха. Закрачи по пъстрия килим, сякаш се канеше да се нахвърли върху Тарна.
— Те отново ми се противопоставят. Отново! Но аз ще получа подчинението им, Тарна! Ще го получа! Напиши заповед и след като я подпиша и подпечатам, я разнеси в отсеците на всяка Аджа. — Спря се, почти опряла нос в носа на Тарна, очите й бяха лъскави като на гарван. — Заседателките на всяка Аджа, които не успеят да осигурят полагащия им се дял Сестри да работят на кулите с веригата, ще бъдат наказвани ежедневно от Силвиана, докато всичко не се оправи. Ежедневно! И Заседателките от всяка Аджа, която праща Сестри на онези… онези преговори, ще получат същото наказание. Напиши я и ми я дай да я подпечатам!
Тарна вдиша дълбоко. Наказанията можеха да свършат работа или не, според това как ще са настроени Заседателките, както и главите на Аджите — тя не смяташе, че нещата са се объркали дотолкова, че да отхвърлят изобщо наказанията; това щеше със сигурност да е краят за Елайда, а може би и краят за самата Кула. Но да окачи публично заповедта, без да остави на Заседателките поне нищожна възможност, зад която да се скрият и да опазят достойнството си, това беше грешка. Всъщност можеше да се окаже най-лошата грешка.
— Ако позволите да изразя мнение… — подхвана тя толкова деликатно, колкото можеше. Не се славеше с особена деликатност.
— Не позволявам — прекъсна я рязко Елайда, допи виното си и си наля още. Твърде много пиеше напоследък. Тарна дори я беше видяла пияна веднъж! — Как се справя Силвиана с онова момиченце, ал-Вийр?
— Егвийн прекарва по половин ден в кабинета на Силвиана, Майко. — Постара се да запази тона си безразличен. Елайда питаше за първи път за младата жена, откакто я бяха пленили преди девет дни.
— Толкова много? Искам я озаптена, а не прекършена.
— Аз… съмнявам се, че ще бъде прекършена, Майко. Силвиана ще внимава за това. — А и самото момиче. Само че това не беше за ушите на Елайда. Много викаше напоследък. Тарна се беше научила да избягва теми, които водят до викане. Непредложените съвети и мнения не бяха по-полезни от неприетите съвети и мнения, а Елайда почти винаги ги отхвърляше. — Егвийн е упорита, но очаквам скоро да склони. — Трябваше да склони. Галина, която бе избила ината на Тарна, не беше приложила и една десета от усилията, които влагаше Силвиана над Егвийн. Момичето скоро трябваше да поддаде.
— Чудесно — промълви Елайда. — Чудесно. — Очите й блестяха. — Вкючи името й в списъка на дежурните при мен. Всъщност да ме обслужва още тази вечер. Може да поднесе вечерята на мен и Мейдани.
— Както заповядате, Майко. — Явно поредната визита при Наставницата на новачките беше неизбежна, но Егвийн несъмнено щеше да си спечели не по-малко дори изобщо да не се доближеше до Елайда.