Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Сутрешните донесения са готови, Майко — рече Тарна и се поклони. Светлина! Имаше чувството, че се е натрапила на любовна среща!
— Нали няма да имаш нищо против да ни оставиш насаме, Мейдани? — Дори усмивката на Елайда към русокосата жена беше хищническа.
— Разбира се, че не, Майко. — Мейдани остави бокала на масичката до стола си, скочи пъргаво и приклекна в толкова дълбок реверанс, че само дето не се изсипа от роклята си. — Разбира се, че не. — И заситни навън задъхана, с ококорени очи.
Щом вратата зад нея се затвори, Елайда се изсмя.
— Бяхме приятелки като новачки — каза тя и стана. — Убедена съм, че иска да подновим връзката си. Може и да го позволя. Току-виж покаже на възглавничките повече, отколкото е дръзвала досега. А то е нищо, честно да ти кажа. — Отиде до най-близкия прозорец и се загледа надолу към строежа на фантастичния й палат, който щеше да се извиси толкова, че да надмине самата Кула. Все някой ден. Стига да успееше да убеди Сестрите да подновят работата. Поройният дъжд, започнал през нощта, все още валеше и тя едва ли можеше да види кой знае какво от основите, единственото довършено досега. — Налей си вино, ако желаеш.
Тарна с усилие запази спокойствие. „Дружките по възглавничка“ бяха нещо обичайно за новачки и Посветени, но момичешките неща трябваше да се изоставят с края на моминството. Явно не всички Сестри го виждаха така. Галина например бе доста изненадана, когато Тарна отхвърли домогванията й, след като си получи шала. Самата тя намираше мъжете за много по-привлекателни от жените. Повечето, разбира се, изглеждаха уплашени пред Айез Седай, но през годините се бе натъкнала на неколцина не толкова плашливи.
— Струва ми се странно, Майко. — Остави кожената папка на масичката до подноса от ковано злато, кристалната кана с вино и няколко бокала. — Като че ли я е страх от вас. — Наля си и подуши виното, преди да отпие. Съхраняващите прегради като че ли действаха. Засега. Елайда най-сетне се бе съгласила поне този сплит да бъде споделен с другите. — Имам чувството, че сякаш знае, че знаете, че е шпионка.
— Разбира се, че я е страх от мен. — От гласа на Елайда закапа сарказъм, но после тонът й се втвърди. — Искам я уплашена. През пресата искам да я прекарам. Докато дойде времето да заповядам да я набият с брезовите пръчки, сама ще се върже на рамката за бой, ако й заповядам. Ако знаеше, че знам, Тарна, щеше да бяга, а не сама да ми се слага в ръцете. — Без да откъсва очи от поройния дъжд навън, Елайда отпи от виното си. — Имаш ли някакви новини за другите?
— Не, Майко. Ако можех да уведомя Заседателките защо трябва да се следят…
— Не! — сопна се Елайда и рязко се обърна. Роклята й беше толкова пищно отрупана със сложно оплетени червени спирали, че везмото почти скриваше сивата коприна отдолу. Тарна беше подхвърлила, че ако не се изтъква толкова предишната й Аджа — беше го изразила по-дипломатично, но смисълът беше този — това би помогнало Аджите отново да се съберат, но избухналият гняв на Елайда бе достатъчен, за да я накара оттогава да си мълчи по въпроса. — А ако някои от Заседателките им сътрудничат? Изобщо не бих го изключила. Онези нелепи разговори на моста продължават — въпреки заповедите ми. О, не, изобщо не бих го изключила!
Тарна кротко наведе глава над бокала си: приемаше това, което не можеше да промени. Елайда отказваше да разбере, че щом Аджите не се подчиняват на заповедта й да прекратят преговорите, значи едва ли ще се шпионират вътрешно по нейна заповед, без да знаят защо. Но ако й го кажеше, щеше само да се стигне до нова тирада.
Елайда се вторачи в нея, сякаш за да се увери, че няма да спори. Изглеждаше по-твърда от всякога. И по-крехка.
— Жалко, че бунтът в Тарабон се провали — въздъхна тя. — Предполагам, че не може да се направи нищо повече. — Но го споменаваше често, в неочаквани моменти, откакто дойде вестта, че сеанчанците са си възвърнали властта над тази страна. Не беше толкова примирена, колкото си даваше вид. — Искам да чуя добри новини, Тарна. Има ли някаква вест за печатите на Затвора на Тъмния? Трябва да се погрижим да не се чупят повече. — Сякаш Тарна не го знаеше!