20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Мълчанието не можеше да се продължи по-дълго време, без да стане смешно. Д’Артанян разбра това и тъй като той покани Мордаунт да седне, за да поприказват, сметна, че пръв трябва да започне разговора.
— Струва ми се, господине — започна той с убийствена учтивост, — че вие си променяте дрехите почти също тъй бързо, както италианските мимични комедианти, които господин кардинал Мазарини повика от Бергамо и които без съмнение ви е показвал през време на пътуването ви във Франция.
Мордаунт не отговори нищо.
— Преди малко — продължи д’Артанян — вие бяхте преоблечен, искам да кажа облечен, като убиец, а сега …
— А сега, напротив, съм в дрехи на човек, когото се готвят да убият, нали? — отговори Мордаунт със спокоен и рязък глас.
— О, господине — възрази д’Артанян, — как можете да говорите такива неща, когато се намирате в обществото на благородници и когато имате отстрани такава хубава шпага!
— Няма такава хубава шпага, господине, която да устои срещу четири шпаги и четири ножа; без да смятаме шпагите и ножовете на вашите съучастници, които ви чакат на вратата.
— Извинете, господине — продължи д Артанян, — вие се заблуждавате; тия, които ни чакат на вратата, не са наши съучастници, а наши слуги. Аз държа на строгата истина.
Мордаунт отговори само с усмивка, която сви иронично устните му.
— Но не е там работата — продължи д Артанян — и аз се връщам на моя въпрос. Имах голямата чест да ви попитам, господине, защо си променихте външността? Струва ми се, че маската ви беше много подходяща; прошарената брада ви седеше чудесно, а пък секирата, с която нанесохте такъв знаменит удар, също щеше да подхожда сега на лицето ви. Защо я оставихте?
— Защото си спомних сцената в Армантиер и си помислих, че ще срещна четири секири срещу една, като се намеря между четири палачи.
— Господине — отговори д’Артанян с най-голямо спокойствие, макар лекото движение на веждите му да показваше, че започва да се разгорещява, — господине, макар че сте крайно порочен и развратен, вие сте извънредно млад, за да обърна внимание на лекомислените ви думи. Да, лекомислен, защото това, което току-що казахте за Армантиер, няма никаква връзка със сегашното положение. Действително ние не можехме да предложим шпага на госпожа майка ви и да я помолим да се дуелира с нас Но на вас, господине, на един млад кавалер, който си играе с ножа и пистолета, както видяхме, и който носи такава дълга шпага, всеки има право да предложи дуел.
— Аха! — каза Мордаунт. — Значи вие желаете дуел?
И той стана с искрящ поглед, сякаш беше готов да отговори веднага на предизвикателството.
Портос стана също така, свикнал вече на такива приключения.
— Извинете, извинете — каза д’Артанян със същото хладнокръвие, — да не бързаме, защото всеки от нас желае, разбира се, да се действува по всички правила. Седнете мили Портос, и вие, господин Мордаунт, бъдете тъй добри да запазите спокойствие. Ще свършим тая работа колкото се може по-добре и аз ще бъда откровен с вас. Признайте, господин Мордаунт, че имате голямо желание да ни убиете? Поне някого от нас?
— Всички! — отговори Мордаунт. Д’Артанян се обърна към Арамис и му каза:
— Много голямо щастие е, съгласете се с това, мили Арамис, че господин Мордаунт познава тъй добре тънкостите на френския език; поне няма да има недоразумения между нас и чудесно ще уредим всичко.
След това се обърна към Мордаунт и продължи:
— Драги господин Мордаунт, трябва да ви кажа, че тия господа изпитват към вас същите добри чувства и биха били очаровани да ви убият също така. Ще ви кажа нещо повече: вероятно те ще ви убият, но като честни благородници; и ето най-доброто доказателство за това.
С тия думи д’Артанян хвърли шапката си на килима, отмести стола си до стената, даде знак на приятелите си да направят същото и се поклони на Мордаунт с чисто френска учтивост.
— На ваше разположение съм, господине — продължи той. — Ако нямате нищо да възразите срещу честта, която искам от вас, тогава да започнем, ако обичате. Моята шпага е по-къса от вашата, наистина, но няма значение. Надявам се, че ръката ще попълни тоя недостатък.
— Стой! — каза Портос и се приближи. — Аз ще започна пръв; и без риторика!
— Позволете, Портос — намеси се Арамис.
Атос не направи никакво движение, сякаш беше статуя; дори дишането му като че ли спря.
— Господа, господа, успокойте се — каза д’Артанян, — ще дойде и вашият ред. Погледнете очите на господина и прочетете в тях благотворната омраза, която му вдъхваме; вижте как сръчно изтегли шпагата си от ножницата; вижте с какво внимание се озърта, да не би нещо да му попречи. Е добре, не доказва ли всичко това, че господин Мордаунт умее да върти шпагата и че много скоро ще ме смените, ако допусна това? Останете спокойно на местата си като Атос, от който ви препоръчвам да вземете пример, и ми оставете инициативата, която взех. Впрочем — продължи той и изтегли шпагата си с ужасно движение — аз имам лична сметка с господина и ще започна пръв. Аз желая, аз искам това!