Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Предала тя писмото на пратеник, който го отнесъл на царя. Цар Акбар се разгневил много силно на дъщеря си Манар ас-Сана и написал писмо до дъщеря си Нур ал-Худа, в което се казвало: „Упълномощавам те да отсъдиш какво да правиш с живота й! Ако всичко е така, както твърдиш — убий я и не ме питай!“
Царица Нур ал-Худа прочела бащиното писмо и изпратила да й доведат Манар ас-Сана. Тя била потънала в кърви, косата й била оскубана, ръцете и нозете — оковани в железни окови. Плачела горчиво и редяла следните стихове:
Царицата наредила да донесат дървена стълба, заповядала на слугите да я завържат с гръб към нея, опънала ръцете й и ги завързала отзад със здрави въжета, увила дългата й коса няколко пъти около дървената стълба и я опънала. Когато Манар ас-Сана викнала и заплакала, никой не посегнал да й помогне. Тогава тя заговорила на сестра си:
— Сестро, защо сърцето ти е толкова жестоко към мене? Ако не можеш да пожалиш мене, пожали невръстните ми дечица!
Сърцето на царицата се втвърдило още повече, тя я наругала и закрещяла:
— Безпътница! Грешница! Аллах да не прости на онзи, който те съжали! Как може да те съжалявам, предателка такава!
— Нека Господарят на небесата ти поиска сметка за всичко, което вършиш! — възкликнала окованата Манар ас-Сана. — Аз съм невинна! Омъжих се за него по закон — нека бог ме съди, ако не говоря истината! Моето сърце изстина към теб заради жестокостта ти! Как можеш да ме обвиняваш в грях, без да си чула истината, пък ако обвиненията, с които ме заля, са истина — нека Аллах ме накаже за греховете ми!
Царицата скокнала и я ударила така, че Манар ас-Сана изгубила съзнание. Напръскали лицето й свода да дойде на себе си. Силните побоища и дебелите въжета били заличили хубостта й. Тя произнесла следния куплет:
Този куплет разгневил още повече Нур ал-Худа и тя викнала:
— Какво ми говориш в стихове, грешнице? Поне съжали за престъплението, което си извършила! Значи искаш да се върнеш при мъжа си? Та ти се гордееш от разврата и от престъпленията си!…
Наредила на слугите да донесат оголени палмови клони, засукала ръкави и започнала да бие сестра си от главата до петите. После поискала плетен бич — слон да удариш с него, и той от болка ще се разбеснее! Заудряла я с него, докато Манар ас-Сана паднала в несвяст. Старицата Шауахи се затичала навън с плач и заклинания, но Нур ал-Худа викнала на слугите си:
— Доведете ми я! — хванали те Шауахи и я върнали, а царицата наредила да я съборят на земята и се разпоредила: — Влачете я по лице — така да излезе от тук!
Повлекли я по лице и я изтътрузили навън.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че по същото това време Хасан крачел по брега на реката. Стигнал до някаква равнина и до едно дърво видял парче хартия, окачено на един клон. Взел го и прочел следните стихове върху него: