Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Водеха я през най-гъстите части на множеството — преминаването им пораждаше шушукане и заплеснати погледи. Сонк се ръкуваше с хора от двете си страни, потупваше някои господа по гърбовете и раздаваше бързи целувки на също така високопоставени или красиви жени. Заобиколиха самата бална зала и стигнаха до мястото, където се пресичаха няколко коридора. Сонк още веднъж я изгледа изпитателно, отиде до една двойна врата, отвори я, пъхна глава в помещението и каза нещо. След миг затвори вратата и дойде при госпожица Темпъл. Извади пурата от устата си и я изгледа с отвращение, защото почти я бе изпушил. Пусна я на мраморния под и я стъпка.
— Капитане, ще разположите хората си по този коридор и в двете посоки, като особено пазите достъпа до тези вътрешни стаи.
— Посочи две врати по коридора. — Полковник Аспиш ще ви даде допълнителни инструкции, когато дойде. Засега задачата ви е да чакате и да се погрижите тази жена да остане тук.
Капитанът кимна отсечено, обърна се към хората си и ги разпредели по дължината на коридора и пред всяка вътрешна врата. Самият той остана до госпожица Темпъл и Франсис Сонк. След като му бе дал заповеди обаче, Сонк спря да му обръща внимание; гласът му се сниши до шепот, заплашителен като съскането на змия:
— Отговаряйте ми бързо, Селесте Темпъл, защото ще позная, ако ме лъжете. А ако ме лъжете, знайте, че това ще ви струва главата ви.
Госпожица Темпъл кимна рязко, все едно това нямаше значение за нея.
— Какво ви каза Баскомб във влака?
Не беше очаквала това.
— Че трябва да бъдем съюзници. Че графинята го иска.
— А какво ви каза графинята?
— Не съм разговаряла с нея във влака…
— Преди това! В хотела! В каретата!
— Каза, че трябва да си платя за смъртта на хората й. А после започна да ме докосва съвсем неприлично…
— Да, да — сряза я Сонк и махна нетърпеливо. — За Баскомб… какво каза за него?
— Че той ще бъде лорд Тар.
Сонк си мърмореше нещо и току поглеждаше към двойната врата.
— Сигурно е имало и много други хора… какво друго, какво друго?
Госпожица Темпъл се опита да си спомни какво й бе казала графинята или изобщо нещо провокиращо, което би подхранило явните подозрения на Сонк.
— Графът също беше там…
— Знам това…
— И тя го попита нещо.
— Какво?
— Не мисля, че е важно. Поне за мен нямаше никакъв смисъл…
— Кажете ми какво е казала!
— Графинята попита граф Д’Орканч как според него лорд Робърт Вандаариф е разкрил плана им да забременят по алхимичен начин дъщеря му, тоест кой според него ги е предал.
Франсис Сонк не отговори, очите му опасно се впиха в нейните, опитваше се да разбере степента на покорството й. Госпожица Темпъл някак си успя да не покаже страха си, като се съсредоточи върху сенките по тавана зад рамото му, но виждаше, че Сонк е така провокиран от последните й думи, че отново се кани да я зашлеви или да се впусне дори в по-унизителна телесна атака. Но точно тогава двойната врата се отвори и се подаде лицето на мекленбургския пратеник, с пресни белези и изпълнено с почтителност.
— Готови са, господин Сонк — прошепна той.
Сонк изръмжа и се отдалечи от госпожица Темпъл, пръстите му барабаняха по дръжката на камата на колана му.
След около две минути госпожица Темпъл заключи — заради различните гласове, които глухо долитаха през вратите, — че членовете на Кликата говорят пред събралите се гости. Усещаше мълчаливото присъствие на капитан Смайт зад себе си, както и на войниците му, които той можеше да повика незабавно. Пое си дъх и бавно издиша. Можеше само да се надява, че жаждата за информация е заслепила Сонк за маскировката й, която бе предназначена повече да заблуждава невежите гости в залата, а не опитните членове на Кликата. Обзета от внезапен импулс за самосъхранение, тя върна маската на лицето си. Въздъхна отново. Не можеше да избяга… но може би можеше да провери здравината на клетката си. Обърна се към капитан Смайт и се усмихна.
— Капитане… тъй като вие видяхте как разпитват мен… може ли аз да ви задам един въпрос?
— Госпожице?
— Изглеждате нещастен.
— Госпожице?
— Всички останали в Харшморт Хаус изглеждат… искрено доволни от себе си.
Капитан Смайт не отговори, очите му се стрелкаха към най-близките войници. Госпожица Темпъл сниши гласа си до престорено въздържан шепот: