Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— О, не, разбира се — съгласи се мистър Хъм.
— Не бих съветвал никого, сър, не бих съветвал никого — рече мистър Стигинс.
Междувременно събранието се бе смълчало напълно и с известна загриженост очакваше да продължи деловата част.
— Не желаете ли да кажете няколко думи на събранието, брате? — подкани усмихнато мистър Хъм.
— Не, сър — възрази мистър Стигинс. — Не, сър. Не желая, сър.
Присъствуващите се спогледаха с широко отворени очи; шепот на изумление пробягна из стаята.
— По мое мнение, сър — заговори много високо мистър Стигинс, разкопчавайки жакета си, — по мое мнение, сър, всички събрани тук са пияни, сър. Брате Таджер! — провикна се мистър Стигинс, отведнъж освирепял още повече, и се обърна рязко към дребния човек с бозави панталонки — вие сте пиян, сър! — С тези думи мистър Стигинс, подбуден от похвален стремеж да въдвори трезвеност сред присъствуващите, като отстрани всички недостойни лица, удари брат Таджер по носа с такова точно попадение, че бозавите панталонки изчезнаха светкавично: брат Таджер политна надолу по стълбата с главата напред.
Виждайки това, жените нададоха страхотно високи писъци и впускайки се на малки групи към съответните си любими братя, ги запрегръщаха, за да ги предпазят от опасността: изява на привързаност, оказала се едва ли не фатална за Хъм, който, бидейки извънредно популярен, бе почти задушен от скупчените около него поклоннички, които се провесваха на шията му и сипеха милувки. Повечето свещи бяха бързо загасени и само шум и бъркотия царяха в помещението.
— А сега, Сами — рече мистър Уелър, събличайки съвсем спокойно палтото си, — излез и повикай нощния пазач.
— А ти к’во ще правиш през туй време? — осведоми се Сам.
— Не бери грижа за мен, Сами — отвърна възрастният джентълмен, — имам да си уреждам разни сметки с оня там, Стигинс. — И преди Сам да успее да го спре, героичният му родител се промъкна до един отдалечен ъгъл и нападна преподобния Стигинс с невероятна ловкост.
— Хайде, стига! — рече Сам.
— Стига ли! — извика мистър Уелър и без допълнителна покана чукна преподобния мистър Стигинс по главата и закръжи весело около него, също като плуваща във вода тапа; истинска наслада бе да се наблюдават тези движения у джентълмен на неговата солидна възраст.
Като се убеди, че всякакви съвети ще бъдат безполезни, Сам си нахлупи по-здраво шапката, метна на ръка палтото на баща си и като хвана възрастния човек през кръста, го помъкна насила надолу по стълбата, а после на улицата, без да разхлабва нито за миг хватката си и без да му позволи да поспре, докато не стигнаха ъгъла на улицата. Като се добраха дотам, те чуха виковете на населението, наблюдаващо как отвеждат преподобния мистър Стигинс до участъка, за да пренощува на сигурност; после дочуха шума от разпръскващите се на разни посоки членове на Голямото единно въздържателно дружество „Ебинизър“, клона Брик Лейн.
Глава тридесет и четвърта
— Чудно, каква ли е закуската на старши съдебния заседател, без оглед кой ще е той — подхвърли, за да поддържа разговора, мистър Снодграс заранта на паметния четиринадесети февруари.
— А! — рече Пъркър. — Дано има хубава закуска.
— Защо? — попита мистър Пикуик.
— Много е важно, много е важно, драги мой сър — отвърна Пъркър. — Един благ, задоволен, добре закусил съдебен заседател е от капитално значение, такъв ни трябва. Незадоволени или гладни заседатели, драги мой сър, винаги решават в полза на ищеца.
— Господи помилуй — разтревожи се явно мистър Пикуик. — Но защо правят така?
— О, не знам — отвърна равнодушно дребният човек. — Спестява се време може би. Ако наближава обед, старши съдебният заседател вади часовника си, след като се е оттеглил с целия състав, и казва: „Боже мой, господа, вече е пет без десет, моля ви се! Аз обядвам в пет часа, господа.“ — „Аз също“ — казват всички останали с изключение на двама, които е трябвало да обядват в три, и те следователно са повече от склонни да се бърза. Старшият заседател се усмихва и прибира часовника си… „Е, господа, какво решаваме: ищецът или ответникът, господа? На мене ми се струва… що се отнася до мене, господа… казвам: на мене ми се струва, но нека това не влияе на вашето мнение, на мене ми се струва, че ищецът е прав.“ При тези думи двама или трима заседатели сигурно ще кажат, че и те мислят тъй… и естествено е да мислят тъй; а после всичко протича гладко, в пълно единодушие… Но вече е девет и десет! — погледна часовника си дребният човек. — Време е да тръгваме, драги мой сър; щом делото е за нарушение на обещание за женитба, съдебната зала е обикновено пълна. Най-добре позвънете за карета, драги мой сър, иначе ще закъснеем.