Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Постоянно слушаше от тях за Мини, какво им пишела в писмата си, колко била щастлива и как обичала съпруга си, но при тези разговори винаги виждаше някогашния облак на лицето на мистър Мийгълс. След женитбата мистър Мийгълс не си възвърна повече старата лъчезарност. Той не можа да се съвземе напълно от раздялата със своята любимка. Остана си същото добродушно, открито създание, но като че ли от това, че беше вечно обърнато към портретите на неговите две деца, които му показваха само едно изражение, лицето му несъзнателно стана като техните и в погледа му все се чувствуваше тъга по нещо загубено.
Една събота, през зимата, когато Кленъм беше на гости у семейство Мийгълс, мисис Гауън, кралицата-майка, пристигна от Хемптън Коурт в специален екипаж, който беше за изключително ползуване на известен брой частни собственици. Тя слезе, скрита в сянката на зеленото си ветрило, за да удостои мистър и мисис Мийгълс със своето посещение.
— Е, как се чувствувате, папа и мама Мийгълс? — обърна се тя покровителствено към по-бедните си роднини. — Откога са последните ви известия от моето бедно момче?
„Бедното момче“ беше синът й и като говореше така за него, учтиво и без да обижда никого, тя поддържаше измислицата, че той е станал жертва на хитростите на Мийгълс.
— А милата красавица? — запита мисис Гауън. — Имате ли по-пресни новини от нея?
Което пък означаваше, че синът й е бил пленен само от красотата, под чието обаяние се е лишил от много светски облаги.
— Разбира се — каза мисис Гауън, без да напряга вниманието си върху отговорите, които получаваше, — разбира се, неописуема утеха е да знаем, че те продължават да са щастливи. Бедното момче е с такъв неспокоен характер, така е свикнало да скита по света, да е непостоянно и да се ползува с популярност между всякакви хора, че това ми е най-голямата утеха в живота. Предполагам, че са бедни като черковни мишки, нали, папа Мийгълс?
Мистър Мийгълс се размърда неспокойно при този въпрос и отговори:
— Надявам се, че не, мадам. Надявам се, че ще се справят добре с малкия си доход.
— О, мили ми Мийгълс! — отвърна тази дама, като го потупа по ръката със зеленото ветрило, което после ловко препречи между една прозявка и събеседника си. — Как можете вие, като светски човек, и то един от най-деловите човешки същества — защото знаете, че сте делови човек, и сте твърде опитен за нас, които не сме… (което също беше с предишната цел — да изкара, че мистър Мийгълс е хитър комбинатор) — как можете да говорите, че могат да се справят с ограничените си средства? Моето мило момче! Представете си, той да се оправя с няколко стотици! Пък и милата красавица, представете си тя да бъде пестелива! Папа Мийгълс! Недейте, моля!
— Е, мадам — каза мистър Мийгълс сериозно, — съжалявам, но трябва да призная, че Хенри наистина не се простира според чергата си.
— Мили, добри човече, аз не се държа официално с вас, защото сме един вид роднини. Наистина, мама Мийгълс — възкликна мисис Гауън весело, като че ли тогава за пръв път й хрумна смешното съвпадение, — та ние сме един вид роднини! Мой мили и добри човече, на този свят никой не може да има всичко, както си го иска.
Това също набиваше старата мисъл и показваше в добър тон на мистър Мийгълс, че до този момент е имал блестящ успех в дълбоките си кроежи. Мисис Гауън намери удара си така сполучлив, че го повтори няколко пъти.
— Не всичко. Не, не, не, на този свят не може да очакваме да имаме всичко, папа Мийгълс.
— А смея ли да попитам, мадам — отвърна мистър Мийгълс малко позачервен, — кой е този, който очаква всичко?
— О, никой, никой! — каза мисис Гауън. — Щях да кажа, но вие ме объркахте. Ах, вие, гдето ми пресякохте думата, папа! Какво щях да кажа?
Тя отпусна голямото си зелено ветрило и загледа замислено Мийгълс, докато се сети, но тази хитрост не допринесе за охлаждането на разгорещеното състояние на мистър Мийгълс.
— Ах, да! Разбира се! — извика мисис Гауън. — Не трябва да забравяте, че моето бедно момче е свикнало вечно да се надява на наследство. Надеждите му можеха да се сбъднат или не…
— Тогава да кажем, че не са се сбъднали — забеляза мистър Мийгълс.