Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
За миг кралицата майка го стрелна с гневен поглед, който веднага отметна с глава и ветрило, и продължи с предишния си тон:
— Няма значение. Моето бедно момче е свикнало на това и вие го знаете, разбира се, и бяхте готов за последиците. Самата аз ясно ги предвиждах и не съм изненадана. Вие също не бива да се изненадвате. Всъщност и не можете. Трябва да сте били подготвен за това.
Мистър Мийгълс погледна жена си, после Кленъм, прехапа устни и се изкашля.
— И ето че сега моето бедно момче бива уведомено — продължи мисис Гауън, — че трябва да очаква бебе заедно с всичките разноски, които съпровождат такава добавка към семейството! Горкият Хенри! Но сега няма какво да се прави — вече е твърде късно. Само не говорете за преразходи, папа Мийгълс, като че ли правите откритие, защото това е вече прекалено.
— Прекалено ли, мадам? — запита мистър Мийгълс, като че ли в очакване на обяснение.
— Хайде, хайде! — каза мисис Гауън, като му определи по-нискостоящото положение с едно движение на ръката — прекалено за ушите на майката на моето бедно момче по това време на деня. — Те са здраво венчани и не могат да се развенчаят. Стига, стига! Това ми е известно! Няма нужда да ми го казвате, папа Мийгълс. Много добре го зная. Какво казах преди малко? Ха… че е много утешително, гдето продължават да са щастливи. Да се надяваме, че още ще продължават да са щастливи. Дано красавицата направи всичко възможно да даде щастие на моето момче и той да бъде доволен. Папа и мама Мийгълс, по-добре да не говорим повече за това. Никога не сме имали еднакво гледище по въпроса, нито пък някога ще имаме. Хайде стига! Сега ще съм добра.
И наистина по това време тя беше вече казала всичко, което можеше да каже в подкрепа на чудесната измислица за нейното положение и като предупреждение към мистър Мийгълс, че не бива да очаква изгоди от това робство, купено на твърде евтина цена. Мисис Гауън беше готова да се откаже от останалото. Ако мистър Мийгълс се бе подчинил на умолителния поглед на мисис Мийгълс и на изразителния знак на Кленъм, той щеше да я остави да се наслаждава на победата си. Но Мини беше любимката и гордостта на сърцето му и ако бе възможно някога да я брани по-предано или да я обича повече, отколкото в дните, когато беше слънцето на дома му, то беше сега, когато бе я загубил.
— Мисис Гауън, мадам — каза мистър Мийгълс, — аз съм си бил прост човек през целия живот. Ако речех да разпространявам някаква басня за благородство, своето или на някой друг, вероятно нямаше да успея.
— По всяка вероятност не, папа Мийгълс — отвърна матроната с любезна усмивка, но розовината на бузите й се засили, а останалата част на лицето й побледня.
— Ето защо, моя любезна мадам — каза мистър Мийгълс с голямо усилие да се сдържа, — надявам се, че мога, без да обиждам, да помоля и на мене да не ми се разиграват такива номера.
— Мама Мийгълс — забеляза мисис Гауън, — вашият любезен съпруг е неразбираем.
Тя се обърна към тази достойна жена, за да я въвлече с хитрост в спора, да се скара с нея и да я срази. Мистър Мийгълс се намеси, с цел да предотврати изпълнението на замисъла.
— Майко — каза той, — ти си неопитна, мила, и силите ви не са равни. Моля ти се, не говори. Хайде, мисис Гауън! Нека се постараем да сме благоразумни. Нека се постараем да бъдем добродушни, нека се постараем да бъдем справедливи. Не съжалявайте Хенри и аз няма да съжалявам нашата Рожба. И не бъдете пристрастна, мила госпожо, това не е деликатно, не е и любезно. Нека не казваме дано Мини направи Хенри щастлив или дори дано Хенри направи Мини щастлива (самият мистър Мийгълс никак не изглеждаше щастлив, като изрече тези думи), но дано те се направят един друг щастливи.
— Да, разбира се, и тук да спрем, татко — каза добродушната утешителка мисис Мийгълс.
— Защо, майко, не, не точно тук — отвърна мистър Мийгълс. — Не мога да спра точно тук, трябва да кажа само още пет-шест приказки. Мисис Гауън, дано не съм прекалено чувствителен. Вярвам, че не изглеждам такъв.
— Наистина, не — каза мисис Гауън и тръсна едновременно и глава, и грамадното зелено ветрило за повече убедителност.
— Благодаря, мадам, това е добре. Въпреки това обаче аз се чувствувам малко — не ми се ще да употребя груби думи, но да кажа ли засегнат? — запита мистър Мийгълс с тон, в който звучеше искреност, умереност и молба за помирение.
— Говорете, каквото искате — отвърна мисис Гауън, — напълно ми е безразлично.