Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ами аз тогава?
Ти си друго нещо, ти си част от приключението. Другите обаче не са, Зое, другите не са…
— Излиза, че когато пишеш, трябва да живееш сама, съвсем сама.
— Би било идеалният вариант, спор няма. Аз обаче имам теб, обичам те повече от всичко на света, тази любов ме изпълва с радост, със сили, ти слушаш внимателно какво ти говоря, разбираш, ти си отличен слушател… Но не и другите, Зое, не и другите.
— Значи — отвърна Зое, свеждайки глава и слагайки оръжие, — ти наистина смяташ да напишеш историята на Свенливия младеж?
Жозефин я прегърна и шепнешком потвърди, да, ще я напиша, точно това ще направя.
— Откри ли кой е Младежа? — продължи да разпитва Зое, опряла брадичка в рамото на майка си.
Жозефин отвърна шепнешком: да, открих.
Ще отиде при него да си поговорят, ще го помоли за разрешение да разкаже личната му история. Ще му обясни как благодарение на Кари Грант и на черния дневник самата тя е успяла да изплува от мъглата, ще опише бушуващите вълни на Атлантика, Анриет и Люсиен Плисоние, кошницата с провизии за пикника на плажа на Ландите, Ирис, чадъра, желанието да порасне, желанието да стане някой, да стъпи здраво на крака, някой, който е открил своето място вън от мъглата.
След това ще се обади на Серюрие, ще му каже…
Че има идея, дори нещо повече от идея.
Начало на роман. Роман, който лека-полека се оформя в главата й. Сглобява се постепенно, парче по парче.
Всъщност тя вече беше измислила първото изречение.
Но няма да му го каже.
Ще го запази за себе си. За да запазят думите силата си непокътната, за да не се разнесат по въздуха.
„Ще пише както никой досега не е писал, с думи, познати на всички“, както е казала Колет.
Не бива да огласяваш думите, които се готвиш да напишеш, те трябва да си останат нови, неупотребявани. Когато ги четеш, трябва да оставят в теб впечатлението, че досега не са употребявани, че са съвсем нови, че никой досега не е изпълвал белия лист с такива думи…
Пета част
Шърли сложи адаптера на щанда и попита за цената.
Беше последният останал на щендера, нямаше етикет, баркод, опаковката беше зацапана, с прегънати краища, сякаш беше втора употреба.
Мъжът зад щанда, с черна тениска, на която бе отпечатана озъбена вълча муцуна, не бързаше с отговора. Оглеждаше клиентката, обхождайки с поглед чантата, часовника, малките брилянти на ушите, коженото сако. Накрая изтърси:
— Петнайсет лири.
— Петнайсет лири за един контакт! — възмути се Шърли.
Петнайсет лири, повтори мъжът.
Зяпаше я с безжизнен поглед. Контактът си беше негов, той определяше цената, ако не й харесваше, свободна беше да си тръгне. Шърли забеляза, че коремът му е изпънал тениската с вълчата глава. Сякаш беше бременен с бирена бъчва.
— Имате ли каталог, искам да проверя цената?
— Петнайсет лири.
— Повикайте управителя!
— Аз съм управителят.
— Мошеник сте вие!
— Петнайсет лири.
Шърли взе адаптера, прехвърли го няколко пъти от едната си ръка в другата, пусна го обратно на тезгяха и се завъртя на пета, обръщайки гръб на продавача.
— Върви на майната си, нещастник!
Петнайсет лири!, фучеше тя, спускайки се по „Риджънт Стрийт“.
Петнайсет лири, след като ме огледа от глава до пети и си каза тази ще я оскубя! Какво си въобразява тоя? Да не ме взема за някоя изгубила се туристка, която има нужда от адаптер, за да включи сешоара или компютъра си? Аз съм англичанка, живея в Лондон, знам какви са цените, да върви на майната си! Налага се да си взема адаптор, за да включа машата, която ми подари френската ми приятелка за Коледа! Машата струва трийсет евро, а адаптор за петнайсет лири ще й дойде малко повечко! Вървеше с едри крачки, изгаряйки от желание да раздава шамари на всички мъже, които, поне така й се струваше, се движеха арогантно със самочувствието на всемогъщи мъжкари. Шърли не понасяше всемогъществото, не понасяше заповеди, които се стоварват като жестоки укази върху главите на нещастните крепостни.
Този мъж се бе отнесъл към нея като към безправна крепостна.
Гневът клокочеше в гърдите й, превръщаше се в огнен поток от лава, заплашващ да прелее и да помете всичко по пътя си.
Гневният вулкан се бе събудил още сутринта.