Приключенията на Казанова

Анриета искреше от ум и изтънчен хумор. Модистката, една лиончанка, влезе сутринта и каза:

— Госпожо и господине, имам чест да ви пожелая добър ден.

— Защо? — попита приятелката ми — не казвате господине и госпожо?

— Винаги съм забелязала, че на дамите се оказват по-големи почести.

— Но от кого изискваме тези почести?

— От мъжете естествено.

— А не виждате ли, че жените стават смешни, когато те оказват на мъжете същите почести, които изискват от тях? За да не им дадем повод да бъдат някога неучтиви спрямо нас, трябва да внимаваме да ги изпреварваме с добър пример.

— Уважаема госпожо — каза изтънчената лиончанка, — намирам урока ви отличен и ще го използувам.

Тази женска словесна борба ме настрои весело.

Онези, които вярват, че една жена не е достатъчна, за да направи един мъж щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, не са притежавали никога една Анриета. Щастието, което ме преизпълваше, беше много по-съвършено, когато разговарях с нея, отколкото когато я държах в прегръдките си. Тя беше чела много, без да бъде учена, тя говореше логично като математик, но леко и непретенциозно и във всичко примесваше онази естествена миловидност, която придава прелест на всяко нещо. Понеже, не си поставяше никога за цел да изпъква с ума си, то когато понякога правеше някоя значителна забележка, съпровождаше я с усмивка, която придаваше на думите й оттенък на простота, като същевременна я правеше разбираема за всекиго. По такъв начин тя правеше даже и такива хора духовити, които не притежаваха никакъв ум, като спечелваше с това всички сърца. Една красота без ум не предлага на любовта само материалната наслада от нейните прелести, напротив, една грозна, но духовита, пленява с прелестите на ума си и най-накрая не остава на мъжа нищо повече да желае. Следователно, как трябваше да се чувствувам аз, че не можех да измеря щастието си! Нека се попита една красота без ум дали би сменила с готовност една малка част от прелестите си срещу достатъчно количество ум. Ако е искрена, ще каже: Не, аз съм доволна от това, което имам, но защо е доволна? Защото не чувствува нуждата от ум. Нека се попита една умна грозотия, дали иска да смени своя ум с красота. Без колебание тя ще каже: Не. Защо? Защото познава ума си и знае, че той й замества всичко друго.

Една умна жена, която не е създадена да направи един мъж щастлив, това е учената жена. Учеността е неподходяща за една жена, защото тя уврежда нежността на характера й, нейната миловидност, онази нежна свенливост, която придава на женския пол такава прелест, впрочем досега една жена никога не е надхвърляла известни граници на познанието и многословието на учените жени се харесва само на глупаци. Нито едно голямо откритие не е направено от жена. Женският пол е лишен от онази духовна сила, която е едно излъчване на телесната сила; но по отношение на разумни изводи, също по нежност на чувствуването и в много други отношения, които са в по-голяма връзка със сърцето.