Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

От разрушената стена на някогашните външни входове, гостилници и поклоннически странноприемници на огромната постройка, която бе била Голямото светилище на Бърн, Бляскавата гледаше как пратеникът на Талийската лига възседна коня си и препусна. Съмненията и дребните подозрения, загризали я от завръщането им, напоследък се обединиха в тъмно, задушаващо чувство за погрешност, което сякаш я задавяше. Тя се обърна към другите двама обитатели на стаята — Скинър и Качулката.

— Това мъдро ли беше? — попита тя, въпреки че бе наясно, че от възражението й няма да последва нищо. Отново я порази усещането, че е участник в постановка, че просто изпълнява роля в някаква омръзнала пиеса. Дали не е била тук и преди? Дали не го е правила безброй пъти? Откъде това настроение?

Скинър, с шлем под едната ръка, разкрил белязаното си лице и сплъстена червено-жълтеникава коса, отпъди притесненията й с ръка.

— Тази Лига не е различна от малазанците. Толкова хващам вяра на предложенията им за земя, колкото и на предложения от Ласийн.

Погледът на мечоносеца се отмести встрани към Качулката. Върховният маг, който бе гледал през равнината на юг, се намръщи:

— Малко е вероятно за близкото бъдеще — но, разбира се, е нарастваща опасност. Събират се още повече войски.

— На Ласийн? — попита Бляскавата.

Лека усмивка изопна накъдрените татуировки под устата му.

— Кой може да каже? Изборът е на командира им, бих казал.

— Нещата ще се ускорят, нали така — прогърмя Скинър, — ако Чос смята, че са на Ласийн?

— Определено.

Скинър отпрати Качулката с махване на ръката:

— Оставям това на теб.

Кратък поклон откъм Качулката. Върховният маг отстъпи в сянката и изчезна. Бляскавата изненадана се обърна към Скинър.

— Струваше ми се, че напоследък пътуването през Лабиринтите е изключително опасно.

Потеглил към разбитата каса на вратата, командирът спря и се замисли:

— Такъв е и Качулката.