Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Същата нощ Хо седеше до Су в празното товарно помещение.

— Ако не отидеш, ще дойдат тук и ще те отнесат горе.

— Ще прокълна мъжествеността им — ако все още я имат.

— Това е просто вода. Бързо топване и те оставят на мира.

— Твърде съм стара за твърде много неща, включително за топване.

Около тях корабът простенваше. Ноктите на плъховете стържеха върху дървото. Хо усещаше как мракът го притиска, влажен и натежал.

— Ами ти какво — попита го Су и извъртя глава, за да го погледне. — Толкова по-малко са от нас — защо въобще да се боим от тях?

— Не говорим за това, Су. Можем да те спуснем в мрежа.

— В мрежа? Аз риба ли съм? Твоят приятел Блуз знае ли истинската причина, задето не си им казал за Хенг? Защо си толкова уплашен от завръщането?

— Тихо, вещице.

— Нека направим съглашение, магус…

— Никакви споразумения, вещице. Просто се мием.

— Миене за мен, повторно обединение за теб.

— Все едно, минаваш под кораба, вещице. Това е въпрос на принуда.

— Да, най-накрая винаги става дума за принуда, не е ли така?

Хо въздъхна нетърпеливо.

— Су, вече ти казах, че не съм впечатлен от неясните празни заявления, подмятани от теб с надеждата, че хората ще ги вземат за мъдри.

Тя се усмихна.

— Това ли правя?

— Су…

Старицата вдигна изкривен пръст.

— Мъдростта съществува само със задна дата.

Хо отново опря глава и я удари в дъските на кораба.

— Гняв ли виждам, Хо? Може би характер?

— Да, това е.

Той стана и й направи знак.

— Да вървим. На палубата. Веднага. Става нещо, което трябва да видиш. Хайде.

Тя го погледна и се заигра с тояжката си.

— Какво? Точно в този миг?

— Да. Идвай!

— Добре! Дай на една старица малко време, а?

Тя се помъчи да стане и отблъсна ръката, която той й подаде.

— Сякаш има нещо много неотложно! Човек ще си помисли, че пътищата на Гуглата са се отворили и са избълвали всички мъртъвци!

Тя се вкопчи в стръмната стълбичка с разкривената си ръка.

— Само хитрост, уверена съм — промърмори тя, докато се качваше.