![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Лорд Аномандър стоеше като замръзнал. После извърна лице към азатаная.
— Какъв съвет ще дадеш, Висши зидарю, или езикът ти е умрял в устата?
Вниманието на азатаная сякаш бе приковано в масата пред него.
— Едно същество в болка копнее да сподели страданието — заговори той. — Дори една богиня. Превърнала е отчаянието в изящно майсторство и се радва на публика. Аномандър, тя няма да има нищо ценно, което да ти каже. Всъщност ще заблуждава където и както може. Все едно, тя не е реална.
Айвис се намръщи.
— Видях я…
— Вървял си в сън, майстор Айвис, но сън, който не е сътворен от теб. Има места в дивата пустош, където виденията на Спящата богиня се проявяват. Най-често биват уловени с крайчеца на окото, проблясък, нещо размътено, нещо само намекнато. Ако насилие спохожда съня ѝ обаче те могат да се укрепят, дори до размяна на думи. — Разкърши рамене. — Но най-често се появяват като зверове. Хрътки или демонски котки с червени очи…
— Пронизана богиня?
— Нейният сън е неспокоен, майстор Айвис. Все едно, никой тук не може да отрече нараняването на земята в тези владения на тайстите. Насилието е било дивашко и продължително и дивата природа умира. Тук, на това място, Спящата богиня наистина кърви от рани. Всеки дървен шип бележи триумф на прогреса. — Вдигна поглед към Аномандър. — Бихте ли отменили тепърва всичко, което е било постигнато в името на цивилизацията?
Аномандър изгледа азатаная. Очите му бяха помръкнали.
— Ако изляза тази нощ от този замък, имам ли тази сила? Ако намеря тази богиня? Кажи истината, Бруд, ако искаш да спечелиш уважението ми.
Широкото лице на Висшия зидар сякаш се изпъна, щом азатанаят оголи зъби.
— Наглостта не ме плаши, Рейк, както вече добре знаеш. Самонадеяността още по-малко. На отговора ми виси цялото ти уважение? Но ако отговорът те разочарова? Що за приятелство търсиш?
— Тогава претърси през камъните на този замък и ни кажи какво обитава тук — каза Аномандър. — От двама ни — добави с горчивина — само един от нас е бил свободен с признания за слабост и недостатъци. Или трябва да приема, че си съвършен?
Каладън Бруд бавно затвори очи.
— Тогава ще го кажа ясно. Пусни ме да се развихря над този замък и малцина ще преживеят нощта. Ако пробудя силата си, ще бъда магнит за дъщерите на Драконъс и за ордата забравени богове, които бранят младия Вренек, и за каквато още същност се крие тук. Магията се храни с магия. До заранта това имение и повечето от земите на лорд Драконъс като нищо може да са овъглени развалини.
— Кой сега се подиграва с перчене?
При тези думи Каладън Бруд се надигна.
— Ще ме жилиш докато се събудя ли, Аномандър? Така да бъде тогава.
— Той е мой!
Вренек отвори сънено очи. Тилът го болеше и нещо бе направило косата му лепкава там, върху студените каменни плочи. Примигна и се взря в нисък таван от черен камък, влажен и покрит с плесен. Раменете му бяха притиснати в зърнисти стени все едно го бяха натикали в саркофаг. Помъчи се да се надигне, но беше грубо избутан надолу от гола пета, забита в гърдите му.
— Стой там, глупако!
Енви се наведе над него и продължи с груб шепот:
— Не казвай нищо. Между стените сме. Може да ни чуят. Ако ни чуят, ще трябва да те убием.
— Няма ги наблизо — изсъска друг глас някъде зад Вренек. — Това, дето чухме, беше камбаната за сбор. Всички се втурнаха към главната зала. — Слушай — никакъв звук вече. Но чух как главните порти се тръшнаха.
— Онова беше демонът, дето тропа по вратата — отвърна Енви.
— Не беше.
— Тече ти кръв от ушите, Спайт, понеже те фраснах по черепа. Нищо чудно, че ти се причуват разни неща.
— Беше главната порта. Не мисля, че някой е останал в къщата.
— Не биха направили това. Защо да го правят? Ние имаме заложник!
— Той не е нищо. Нищо не струва.
— Ако беше твой, Спайт, нямаше да говориш така. Но той е мой. Мой роб. Моят първи и ти не можеш да го имаш. Аз вече съм пред теб, а това най-много го мразиш, нали?
— Ще го убия, но няма да позволя да го вземеш като свой роб!
— Много късно!
Енви се надигна и застана на гърдите на Вренек. Не тежеше почти нищо. Внезапно ядосан, Вренек се пресегна и я стисна за глезените. Надигна и след това я избута нагоре и през главата си. Врясъкът ѝ спря рязко, щом тя се блъсна в сестра си. Двете започнаха да се бият.
Вренек се превъртя настрани и по корем и ги загледа.
Момичетата изведнъж прекъснаха боя. Изгледаха го с гняв.
— Убий го веднага — каза Спайт. — Ако не, аз ще го убия.
— Не, няма. Той е мой.