Операция „Червена буря“ [bg]

— Ще трябва да те оставя тук. Отивам да видя какво е останало от „Кид“ и ще се върна след един час.

„Рубен Джеймс“. Заостреният й нос, на който беше изписан номер 57, бе надвиснал над дока подобно на острие на гилотина. Морис моментално забрави за умората и излезе от колата, за да разгледа новия си кораб с тихия ентусиазъм на мъж, който за първи път вижда новороденото си дете.

Той беше виждал фрегати от клас SSG-7, но никога не се беше качвал на тях. Острите очертания на корпуса му напомняха за състезателна яхта от клас „Цигара“. Шест петинчови швартови въжета задържаха кораба към кея, но елегантното тяло сякаш вече ги беше опънало до краен предел. Със своите 3900 тона при пълно натоварване това не беше голям кораб, но за сметка на това беше много бърз.

Надстройката беше пример за пълна липса на естетически вид и притежаваше грациозността на тухлен гараж, върху който се издигаха антенни и радарни мачти, които сякаш бяха построени с детски строителен комплект. Морис обаче моментално видя функционалната простота на дизайна. Четиридесетте ракети на фрегатата бяха прибрани в кръгли палети в носовата част на кораба. На квадратната й задна палуба имаше достатъчно място за двойка смъртоносни ПЛБ хеликоптери. Корпусът беше елегантен и удължен, защото така се увеличаваше скоростта. Надстройката беше квадратна, защото трябваше да бъде такава. „Рубен Джеймс“ беше боен кораб и всякаква красота във външния му вид можеше да бъде само случайна.

Матроси в сини ризи и дънки се движеха забързано по трите мостика и товареха провизии за скорошното отплаване. Морис премина по задния мостик. Морският пехотинец от охраната му отдаде чест, а на борда на фрегатата някакъв офицер издаде няколко бързи заповеди за подготвяне на посрещането на новия капитан. Камбаната на кораба беше ударена четири пъти и командир Ед Морис пое новата си длъжност.

— „Рубен Джеймс“, пристигам.

Морис отдаде чест на флага, а след това и на дежурния офицер.

— Сър, очаквахме ви едва след още един… — изтърси лейтенантът.

— Как върви работата? — прекъсна го Морис.

— Най-много още два часа, сър.

— Добре. — Морис се усмихна. — За Мики Маус можем да се тревожим по-късно. Връщайте се на работа, господин…

— Лайлс, сър. Корабният контрольор.

„И какво, по дяволите, е това?“ — зачуди се Морис.

— Добре, господин Лайлс. Къде е старпомът?

— Тук съм, шкипер. — На ризата и бузата на старшия помощник имаше мазни петна. — Бях в генераторното, така че моля да ме извините за външния вид.

— В каква форма сме?

— Добре сме. Пълен товар гориво и боеприпаси. Опашката е напълно калибрирана…

— Как успяхте толкова бързо?

— Не беше лесно, сър, но успяхме. Как е капитан Уилкинс?

— Лекарите казват, че ще се оправи, но… е, той няма да се върне на работа за известно време. Аз съм Ед Морис. — Капитанът и старшият му помощник си стиснаха ръцете.