Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Изведнъж от колибата се надигна рев, вик с цяло гърло на жена, оплакваща загубата на всичко най-скъпо в живота си. Нинив, точно тя от всички, понечи да се върне, но Лан я хвана за ръката, а Джаем застана пред вратата с очи не много по-топли от тези на Лан. Нищо не можеше да се направи, освен да ги оставят — Вандийн да изреве болката си, Джаем да я пази. И да сподели болката, осъзна Елейн, усещайки в същото време възела от чувства в главата си, който бяха Биргит. Потръпна, а Биргит обгърна раменете й. Авиенда стори същото от другата страна и махна на Нинив да дойде при тях, което тя направи след миг колебание. Убийството, за което Елейн си бе помислила така лекомислено, се бе случило. Една от спътничките им беше Мраколюбка. Денят изведнъж й се стори толкова студен, че кости можеше да скърши, но близостта на приятелките малко я стопли.
Последните десетина траурни мили до Кемлин им отнеха два дни през снега. Дори Ветроловките бяха посърнали. Не че престанаха да се заяждат с Мерилил. Не че от Родството престанаха да си шушукат и да млъкват всеки път, когато до тях се доближеше някоя Сестра или жена от Плетящия кръг. Вандийн, с покритото със сребро седло на сестра си на своя кон, изглеждаше толкова тържествено спокойна, колкото при гроба на Аделиз, но очите на Джаем навяваха мълчалив обет за смърт, който със сигурност бушуваше и в сърцето на Вандийн. Елейн едва ли щеше да е по-щастлива, щом видяха стените и кулите на Кемлин, дори самата гледка да й беше дала Короната на розата и да бе върнала Аделиз към живота.
Дори Кемлин, един от най-големите градове на света, не беше виждал досега група пътници като тяхната, и след като те се озоваха зад високите петдесет стъпки стени от сив камък, привлякоха вниманието, докато прекосяваха Новия град по широките кишави улици, гъмжащи от хора, волски коли и фургони. Дюкянджии заставаха на праговете на дюкяните си и ги зяпваха. Фургонджии дръпваха юздите на впряговете си, за да ги изгледат. Високи айилци и високи Деви ги измерваха с очи като че ли от всеки ъгъл. Хората като че ли не обръщаха никакво внимание на айилците, но Елейн не можеше да не ги забележи. Тя обичаше Авиенда колкото себе си, ако не и повече, но не можеше да й хареса това, че цяла армия въоръжени айилци обикаля по улиците на Кемлин.
Вътрешният град, обкръжен от стени с бойници и кули от бял камък със сребърни жилки, беше незабравима и радваща очите гледка и Елейн най-сетне започна да изпитва чувството, че се завръща в родния си дом. Улиците следваха кривините на хълмовете и всяко възвишение предлагаше за окото нова гледка към завитите в сняг паркове и паметници, разположени така, че да се виждат добре както от птичи поглед, така и отблизо, или към кули с покриви, покрити с ярки керемиди, блестящи със стотици цветове на следобедното слънце. А после пред тях изникна самият Слънчев палат, разкош от бели шпилове, златни куполи и изкусно изваяни от камък фризове. Знамето на Андор се вееше почти на всяко по-издигнато място. Белият лъв върху червено поле. А на други — Знамето на Дракона и Знамето на Светлината.
При високите позлатени порти на Палата Елейн подкара сама напред в оцапаната си от изнурителния път рокля. Традицията и легендите твърдяха, че жените, който отпървом пристъпват към Палата в разкош и блясък, винаги се провалят. Дала беше да се разбере, че е длъжна да го направи сама, но в този момент почти съжали, че Авиенда и Биргит не бяха успели да я оборят. Половината от двете дузини стражи пред портите се оказаха айилски Деви, другата половина — мъже в сини шлемове и сини палта, с червено-златист Дракон, виещ се през гърдите.
— Аз съм Елейн Траканд — викна тя и се изненада колко спокойно прозвуча гласът й. Извиси се гласът й и хората по големия площад престанаха да се взират в спътниците й и се извърнаха да зяпнат нея. Древната формула се изтъркаля от езика й. — В името на Дома Траканд, по правото на произхода от Ишара, съм дошла да поискам Лъвския трон на Андор, ако е волята на Светлината.
Портите се разтвориха широко.
Нямаше да. е толкова лесно, разбира се. Дори притежаването на Палата не беше достатъчно само по себе си, за да овладееш трона на Андор. След като предаде спътниците си на грижите на удивената Рийни Харфор — и страшно доволна, че посивялата Първа слугиня, закръглена и царствена досущ като кралица, все още върти Палата в енергичните си ръце — и на цяла тълпа от слуги в червено-бели ливреи, Елейн се забърза към Великата зала, тронната зала на Андор. Отново сама. Това все още не влизаше в ритуала. Трябваше първо да се преоблече в червената коприна с перления корсаж и с Белите лъвове по ръкавите, но изпита неудържим порив. Този път дори Нинив не се опита да възрази.