Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
И все пак Аделиз бързо се съвзе. Колкото и стара да беше другата жена, Аделиз беше една от най-старите живи Айез Седай. Около нея сияеше аура на власт, породена от преклонната възраст.
— Ако е така, дете — гласът й все пак леко потръпна. — боя се, че и ти ще трябва отново да облечеш бялото. Все пак ще трябва да изтърпиш наказание, макар че след като се предаде драговолно, това може да го смекчи.
— Точно затова го направих. — Впечатлението за твърдост в тона на Кирстиан някак си се развали от това, че преглътна. Беше силна почти колкото Заря — нямаше слабачки в Плетящия кръг — и тя също трябваше да се държи изкъсо. — Знаех си, че рано или късно ще ме разкриете.
Аделиз кимна, сякаш това беше съвсем очевидно, въпреки че Елейн не можеше да си представи как точно щяха да я разкрият. Много се съмняваше, че Кирстиан Чалвин е било рожденото й име. Мнозина от Родството обаче вярваха във всезнанието на Айез Седай. Поне доскоро.
— Глупости! — Хрипливият глас на Сарайня Востован преряза тихия ропот сред жените от Родството. Нито толкова силна, че да стане Айез Седай, нито достатъчно стара, че да изпъкне сред Родството, тя въпреки това пристъпи напред и ги изгледа с непокорство. — Откъде накъде ще се предаваме на Бялата кула? Помогнали сме на жените, когато са избягали, и с пълно право! Не влиза в правилата да ги предаваме!
— Освести се! — сряза я Реане. — Алайз, оправи се, моля те, със Сарайня. Тя, изглежда, забравя твърде много правила, макар да твърди, че ги знае.
Алайз мълчаливо изгледа Реане. Алайз, която прилагаше правилата на Родството с твърда ръка. А после каза:
— Нашите правила не допускат да връщаме бегълки, Реане.
Реане се дръпна като ударена.
— И как точно предлагаш да ги задържим? — най-сетне попита тя. — Винаги сме държали бегълките настрана, докато не се уверим, че са престанали да ги търсят, и ако преди това ги открият, сме оставяли Сестрите да си ги приберат. Това е правилото, Алайз. Кое друго правило предлагаш да нарушим? Да не би да предлагаш просто да се опълчим на Айез Седай? — Нелепостта на тази идея явно я потресе. Алайз продължи да я гледа безмълвно.
— Да! — извика нечий глас от тълпата Родственички. — Ние сме много, а те са малко! — Аделиз се взря невярващо в тълпата. Елейн прегърна сайдар, макар да знаеше, че гласът е прав. Родственичките бяха твърде много. Усети, че и Авиенда е обгърнала Силата, а Биргит настръхна.
Алайз отърси рамене, сякаш се събуди, и направи нещо по-практично, и много по̀ на място.
— Сарайня — извика тя високо, — ще се явиш при мен когато спрем тази нощ, с пръчка, която сама ще си отрежеш преди да тръгнем тази сутрин. Асра, ти също; познах ти гласа! — След което, също така високо, се обърна към Реане: — А аз ще се явя при теб да получа присъдата ти, когато спрем тази нощ. Не виждам някоя да се готви за път!
При което Родственичките бързо се пръснаха да си събират нещата, но все пак Елейн забеляза, че някои тръгнаха, говорейки си тихо. Когато поеха през моста над замръзналия поток, виещ се покрай селото, с Нинив, която не можеше да повярва, че е пропуснала такова събитие, и която се озърташе кого по-напред да нахока, Сарайня и Асра си носеха пръчки — както и Алайз, — а Заря и Кирстиан си бяха навлекли набързо намерени отнякъде бели рокли под тъмните наметала. Ветроловките ги сочеха с пръсти и се смееха гръмко. Но мнозина от Родственичките все още си говореха на групички и млъкваха, щом ги погледнеше някоя Сестра или жена от Плетящия кръг. А когато те погледнеха към някоя Айез Седай, погледите им бяха мрачни.
Още осем дни тътрене през снега, когато не валеше, и скърцане със зъби в някой хан, когато валеше. Още осем дни терзания от страна на Родството или тъмни погледи към Сестрите, дни на перчене от страна на Ветроловките както около Родството, така и пред Айез Седай. На заранта на деветия ден на Елейн вече й се искаше най-после всички да се хванат за гушите.
Тя вече се чудеше дали ще успеят да покрият последните десетина мили до Кемлин без нито едно убийство, когато Кирстиан потропа на вратата й и нахлу вътре, без да дочака отговор. Грубата й вълнена рокля не беше съвсем с оттенъка на бяло, подходящ за новачка, и тя си беше върнала отчасти достойнството, сякаш знаеше, че бъдещето й ще смекчи някак настоящето, но сега приклекна припряно, почти препъвайки се в наметалото си, и черните й очи бяха изпълнени с тревога.
— Нинив Седай, Елейн Седай, лорд Лан каза, че трябва да дойдете веднага! Нареди ми да не казвам на никого, и вие също.