Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Елейн и Нинив се спогледаха с Авиенда и Биргит. Нинив изръмжа нещо под носа си за някакъв мъж, който не можел да различава личното от публичното, но беше ясно още преди да се изчерви, че не го вярва. Елейн усети съсредоточаването на Биргит — като стрела, търсеща целта си.
Кирстиан не знаеше какво иска Лан — беше й казано да ги заведе при него, в малката колиба извън Куленско кръстовище, където Аделиз беше отвела Испан вечерта. Лан стоеше отвън с очи, студени като въздуха, и не пусна Кирстиан да влезе. Когато Елейн пристъпи вътре, разбра защо.
Аделиз лежеше на хълбок до преобърнатото столче, една чаша се бе изтъркулила на грубия дървен под недалече от протегнатата й ръка. Очите й бяха изцъклени и локва съсирена кръв се беше разляла от дълбокия прорез през гърлото й. Испан лежеше на малък нар, зяпнала в тавана. Устните й се бяха изкривили в озъбена усмивка и оцъклените й очи изглеждаха пълни с ужас. И как иначе, след като между гърдите й беше забит дебел колкото китка кол. Чукът, който явно беше използван, за да го забият, лежеше до нара край тъмното петно, стичащо се по пода.
— Светлина — изпъшка Елейн и насмалко да повърне. — Светлина! Кой е могъл да го направи? — Авиенда поклати глава удивена, а Лан дори и това не направи. Той просто се заоглежда в девет посоки наведнъж, сякаш очакваше който и да е, каквото и да е, което бе извършило това убийство, да влезе през едно от двете малки прозорчета, ако не и през самите стени. Биргит извади ножа от колана си и ако се съдеше по лицето й, ужасно съжаляваше, че не си е взела лъка. Онази стрела се изпъна по-силно от всякога в главата на Елейн.
Отначало Нинив просто застана на място и огледа вътрешността на колибата. Нямаше кой знае какво за гледане, освен очевидното. Второ трикрако столче, груба маса с примигваща на нея лампа, зелен чайник и втора чаша, груба каменна камина с изстинала пепел в огнището. Това беше всичко. Колибата беше толкова малка, че Нинив трябваше да направи само една крачка, за да стигне до масата. Тя топна пръст в чайника и после го близна, след което се изплю енергично и изпразни целия чайник върху масата — локвичка чай и запарени листа. Елейн примигна учудено.
— Какво се е случило? — хладно запита Вандийн от вратата. Лан пристъпи да й прегради пътя, но тя го спря с лек жест. Елейн понечи да я прихване с ръка, но я спря ново махване. Очите на Вандийн останаха приковани в сестра й, съвсем студени върху невъзмутимото й айезседайско лице. Мъртвата на нара все едно че не съществуваше. — Когато ви видях всички да тръгвате насам, помислих си, че… Знаехме, че не ни остават много години живот, но… — Гласът й също беше самото спокойствие, но Елейн нямаше да се учуди, ако е само маска. — Какво откри, Нинив?
Съчувствието изглеждаше непривично на лицето на Нинив. Тя се окашля и посочи чаените листа, без да ги пипа. Посочи и белите корички сред сплъстените черни листа.
— Това е корен от червенотрън — промълви тя. Помъчи се да го каже делово, но не успя. — Сладък е, така че може да не го усетиш в чая, освен ако не знаеш какво е, особено ако го пиеш с повечко мед.
Вандийн кимна, без да откъсва очи от сестра си.
— В Ебу Дар Аделиз навикна да пие чая много подсладен.
— Малка доза притъпява болката — каза Нинив — Но толкова много… Толкова много убива, но бавно. Дори няколко глътки са достатъчни. — Пое си дълбоко дъх и добави: — Може да са останали в съзнание с часове. Неспособни да се движат, но в съзнание. Който го е направил, не е искал да рискува някой да дойде с противоотрова прекалено рано — не че знам такава при толкова силна отвара — или пък е искал едната или и двете да разберат кой ги убива. — Елейн ахна от тази жестокост, но Вандийн само кимна.
— Испан, предполагам, след като повече са се занимавали с нея. — Белокосата Зелена сякаш разсъждаваше на глас, напрягайки се да разгадае загадка. Прерязването на гърло сто на сто бе отнело по-малко време, отколкото забиването на кол в сърцето. От спокойствието на гласа й кожата на Елейн настръхна. — Аделиз никога не би приела да изпие нещо от някоя, която не познава, не и тук, с Испан. Тези два факта сочат убийцата, поне донякъде. Мраколюбка, при това от нашата група. Една от нас. — Елейн изпита две мразовити тръпки — своята и на Биргит.
— Една от нас — съгласи се тъжно Нинив. Авиенда започна да опипва острието на ножа на колана си с палец и този път поне Елейн не я укори.
Вандийн помоли да я оставят насаме със сестра й за малко, седна на пода и взе главата на Адедиз в ръцете си още преди всички да излязат през вратичката. Джаем, старият сгърбен Стражник на Вандийн, чакаше отвън при треперещата Кирстиан.