Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Изведнъж той наистина видя лицето й и ръката му неволно се отплесна към дръжката на меча, преди да я спре. Известно усилие му струваше да я пусне, усилие, което прикри още по-трудно. Лице на Айез Седай — но Айез Седай, оставила се да я завържат така, не беше никаква заплаха.
— Значи все пак имаш малко ум — каза Шиайн. Ако се съдеше по говора й, беше благородничка, и определено излъчваше властност, докато се плъзгаше около масата, за да се взре в лицето на вързания мъж. — Помолих Великия господар Моридин да ми изпрати човек с мозък. Бедният Джайчим тук съвсем си няма.
Ханлон се навъси, но моментално изглади лице. Бе получил нарежданията си от самата Могедиен. Кой, в Ямата на ориста да се дене дано, беше пък тоя Моридин?
Длъгнестият тип подаде на Шиайн една фуния, която тя натика в дупка, пробита в дървения блок между зъбите на Джайчим. Очите на мъжа изглеждаха готови да изхвръкнат от главата му.
— Бедният Джайчим се е провалил много лошо — каза Шиайн, усмихната като лисица, спипала кокошчица. — Моридин иска да бъде наказан. Бедният Джайчим много си обича ракийката.
Тя отстъпи назад, но не толкова далече, че да не може да вижда добре, а Ханлон се сепна, след като длъгнестият пристъпи до масата с едно от буретата. Ханлон не допускаше, че ще може да го повдигне без помощ, но едрият мъжага не само го вдигна, а и го обърна без никакво усилие. Вързаният изврещя веднъж, а после ручейчето тъмна течност се заизлива от бурето във фунията, превръщайки рева му в гъргорене. Острата миризма на патоки изпълни въздуха. Колкото и здраво да беше стегнат, човекът се замята, затресе се, дори успя да надигне масата странично, но тъмната на цвят ракия продължи да се излива. От фунията се занадигаха мехури, докато нещастникът се опитваше да изреве, но потокът продължи да се излива неспирно. А сетне тресенето му се забави и секна. С широки, неподвижно оцъклени очи той се втренчи в тавана, а ракията протече на две вадички от ноздрите му. Едрият мъж не спря да излива, докато и последните капки не се изсипаха от опразненото буре.
— Мисля, че бедничкият Джайчим най-сетне се напи — каза Шиайн и доволна се засмя.
Ханлон кимна. Както го гледаше, май не му трябваше повече. Зачуди се само кой ли е този нещастник.
Шиайн обаче още не беше привършила. Тя махна с ръка и длъгнестият дръпна една от каишките, стягаща парцала, затъкнал устата на Айез Седай. Ханлон си помисли, че дървеният блок ще изкърти зъбите й, но и да беше така, жената побърза да го превари и заломоти още преди парцалът да излезе от устата й.
— Ще ви се покорявам! — зави тя. — Ще се покорявам, както заповяда Великият господар! Той постави щита да се разсипе над мен, за да мога да му се покоря! Той ми го каза! Позволете ми да се докажа! По корем ще лазя! Аз съм червей, а вие сте слънцето! О, моля ви! Моля ви! Моля ви!
Шиайн заглуши хленча й, като запуши с длан устата й.
— Как мога да съм сигурна, че няма отново да се провалиш, Фалион? Ти вече се провали веднъж и Моридин повери наказанието ти на мен. Даде ми друга. Дали ми трябвате и двете? Бих могла да ти дам и втори шанс да се защитиш, Фалион — може би, — но ако го сторя, ще трябва да ме убедиш. Ще очаквам от теб искрена охота.
Фалион отново запищя умолително, отправяйки едно от друго по-чудати уверения, след като ръката на Шиайн се дръпна, но много скоро гласът й заглъхна в безсловесни врясъци, след като парцалът бе заместен с фунията на Джайчим в зяпналото й гърло. Длъгнестият мъж надигна друго буре. Айез Седай се замята под масата.
Ханлон остана силно впечатлен. Една Айез Седай трябваше да се прекърши много по-трудно от някоя дебела търговка или от собствената му розовобуза щерка. Все пак тя като че ли беше получила помощта на някой от Избраните. Усетил, че Шиайн го гледа, той престана да се усмихва на Фалион. Първото му правило в живота беше никога да не оскърбява онези, които Избраните бяха поставили над него,
— Кажи ми, Ханлон — рече Шиайн, — би ли ти харесало да сложиш ръка на една кралица?
Той неволно облиза устни. Кралица? Виж, такова нещо още никога не беше правил.
Глава 29
Чаша сън
Без да може да скрие яда си, Мин каза: