Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Ранд отново положи усилие да не изскърца със зъби. Тази жена наистина беше спасила живота му. Заедно с Деймир Флин, разбира се, и още няколко души в сметката, Мин между тях. Но за това той все пак дължеше нещо на Кацуан.
— Искам да ми станеш съветничка. Сега аз съм крал на Иллиан, а кралете имат Айез Седай за съветнички.
Тя пренебрежително изгледа короната му.
— Определено не. Една съветничка трябва да стои и да гледа да не би подопечният й да забърква каши твърде често, а това не ми харесва. На всичко отгоре трябва да изпълнява заповеди — нещо, за което мен хич не ме бива. Някоя друга няма ли да е по-добре? Аланна например?
Ранд се сепна. Нима знаеше за връзката? Мерана бе казала, че е трудно да се скрие нещо от нея. Не, трябваше да остави за по-късно тревогите си колко неща донасяха „верните“ му Айез Седай на Кацуан. Светлина, колко му се искаше Мин поне веднъж да греши. Но по-скоро щеше да повярва за себе си, че диша вода.
— Аз… — Не можеше да се насили да й каже, че има нужда от нея. Никакви нашийници! — Какво ще кажеш, ако не се налага да полагаш клетви?
— Предполагам, че това може да мине — каза тя със съмнение, забила поглед в проклетото си везмо. Очите й се вдигнаха към неговите. Замислени. — Изглеждаш ми някак… притеснен. Не обичам да казвам на един мъж, че е уплашен, дори когато има причини за това. Притеснен да не би една Сестра, която не си превърнал в питомно паленце, да те впримчи някак си? Чакай да видя. Бих могла да ти обещая някои неща; навярно те ще дадат малко покой на ума ти. Очаквам да ме слушаш, разбира се — накараш ли ме да си хабя дъха напразно, ще плачеш — но няма да те карам да правиш това, което аз искам. Няма да търпя да ме лъжеш, бъди сигурен — но и не чакам да ми споделяш най-дълбоките пориви на сърцето си. О, да. Каквото и да правя, ще го правя за твое добро. Не за мое, нито за доброто на Бялата кула, за твое лично. Е, това облекчава ли страховете ти? Прощавай. Притеснението ти.
Ранд я изгледа, зачуден дали се очаква да се изсмее.
— Вас учат ли ви как да го правите това? — попита той. — Искам да кажа, да изричате едно обещание така, че да звучи като закана.
— О, разбирам. Искаш правила. С повечето момчета е така, каквото и да твърдят. Добре. Чакай да помисля. Грубости няма да търпя. Така че пред мен ще се държиш възпитано, както и пред приятелите ми и гостите ми. Това включва и да не преливаш пред тях, в случай че не си се досетил, както и да сдържаш нрава си, който, доколкото разбирам, е забележителен. Включва също така и твоите… съратници, в черните палта. Ще е жалко, ако се наложи да те напердаша заради деянието на някой от тях. Това стига ли ти? Мога да изредя и още, ако имаш нужда.
Ранд остави чашата до стола си. Чаят беше изстинал, освен че беше горчив. Снегът бе започнал да се трупа на преспи под прозорците.
— Уж аз бях този, който трябваше да полудее, Айез Седай, но вие май сте ме изпреварили. — Той стана и тръгна към вратата.
— Искрено се надявам, че не си се опитвал да използваш Каландор — промълви добродушно тя зад гърба му. — Чух, че е изчезнал от Камъка. Веднъж се отърва, но втори път може и да не успееш.
Той се спря и се обърна. Жената бодеше с проклетата игла по канавата, опъната на обръча! Вятърът завихри сняг около нея, а тя дори не вдигна глава.
— Какво искаше да кажеш с това „отърва се“?
— Моля? — Старицата не вдигна глава. — О! Малцина дори в кулата знаеха какво е Каландор преди да го извадиш, но има смайващи неща, скрити по прашните ъгли на Библиотеката на Кулата. Преди години се порових из тях, когато за първи път заподозрях, че вече сучеш мляко от майчината си гръд. Малко преди да реша да се оттегля в пенсия. Бебетата много цапат, а и не знаех как да те намеря преди да си престанал да течеш оттук оттам.
— Какво искаше да кажеш? — настоя той грубо.
Този път Кацуан вдигна глава и с разрошената си коса и снега, сипещ се по дрехата й, заприлича на Зимната кралица.
— Казах ти, че грубости няма да търпя. Ако отново ме помолиш за помощ, очаквам да го направиш учтиво. И ще очаквам да се извиниш за днешното си поведение!
— Какво искаше да ми кажеш за Каландор?
— Повреден е — отвърна тя кратко — Липсва му буферът, който прави други ша-ангреал безопасни за използване. И явно усилва покварата, довеждайки до подивяване. Поне докато го използва един мъж. Единственият безопасен за теб начин да използваш „Меча, който не е меч“, единственият начин да го използваш, без да рискуваш да се убиеш, или да се опиташ да извършиш Светлината само знае какво безумие, е да се свържеш с две жени и едната от тях да направлява потоците.