Пътят на кинжала

Само че белокосата Аделиз тъпчеше пъртина по заснежената улица и влачеше една от Родственичките, Гарения Розоинд — беше я стиснала под мишницата. Гарения беше тънкобедра салдейка, прекарала последните двадесетина години като търговка, въпреки че изглеждаше само с няколко години по-възрастна от Нинив. Силно закривеният й нос обикновено придаваше властен вид на жена, която не отстъпва в сделките и държи на цената на стоката си, но сега тъмните й очи се бяха разширили и широката й уста беше зейнала в безсловесен хленч. След двете пристъпваше голяма група Родственички, вдигнали поли над снега. Шепнеха си нещо, а от всички страни притичваха още. Най-отпред бяха Реане и останалите от Плетящия кръг, всички с мрачни лица, с изключение на Кирстиан, която изглеждаше по-бледа от обичайното. Алайз също беше тук, е напълно безизразно лице.

Аделиз спря пред Елейн и бутна Гарения толкова силно, че жената падна на ръце и колене в снега. И остана там, без да престава да хленчи. Родственичките се струпаха зад нея.

— Поставям го пред теб, защото Нинив е заета — заговори Кафявата сестра на Елейн. Имаше предвид, че Нинив се забавлява някъде с Лан, но този път и намек за усмивка не пробяга по устните й. — Млъкни, дете! — сгълча тя Гарения. Която тутакси утихна. Аделиз кимна доволно. — Това не е Гарения Розоинд — заяви тя. — Най-после я познах. Това е Заря Алкезе, новачка, която избяга малко преди двете с Вандийн да решим да се оттеглим, за да напишем своята история на света. Тя си го призна, след като я спипах натясно. Изненадана съм, че Кареане не я позна още преди това. Двете бяха заедно новачки две години. Законът е изричен, Елейн. Една бегълка трябва отново да облече бялото и да бъде подложена на сурова дисциплина, докато не бъде върната в Кулата да си получи полагащото й се наказание. След това няма повече да помисли да бяга!

Елейн бавно кимна. Мъчеше се да измисли какво да каже. Дори на Гарения — или Заря — да й хрумнеше да избяга отново, нямаше да й се даде такава възможност. Беше много могъща в Силата и Кулата нямаше да й позволи да си иде дори целият й живот да минеше в очакване да си получи шала. Но Елейн си спомни нещо, което беше чула жената да споменава първия път, когато се запознаха. Тогава не обърна внимание на смисъла му, но сега го схвана. Как щеше Заря да понесе отново бялото на новачка, след като бе преживяла като напълно независима жена цели седемдесет години? А по-лошото беше, че шепненията между Родственичките започнаха да звучат като недоволно бръмчене.

Не й се наложи да мисли дълго. Изведнъж Кирстиан падна на колене и стисна полата на Аделиз.

— Предавам се покорно в ръцете ви — каза тя кротко, с удивително спокоен тон. — Вписана бях в Книгата на новачките преди близо триста години и избягах само една година след това. Предавам ви се и… и ви моля за милост.

Дойде ред на белокосата Аделиз да се облещи. Кирстиан твърдеше, че е избягала от Бялата кула, когато тя самата е била още бебе, а може би преди още да се е родила! Повечето Сестри все още не вярваха на възрастите, за които претендираха в Родството. Всъщност Кирстиан изглеждаше на не повече от средна възраст.